facebook
twitter

Култура

Квоти за българска музика в ефира - да бъдат или не

Министърът на културата подкрепя идеята, частните радиа и телевизии са против
956
 Снимка: БГНЕС
Васил Найденов е сред музикантите, които подкрепят инициативата.

Трябва ли държавата да подкрепя българската музика с помощта на законово определени квоти за излъчване в ефира? Този въпрос отново се завъртя в публичното пространство. Темата повдигна организацията за колективно управление на авторски права "Музикаутор", чието ръководство (Ясен Козев и Иван Димитров) разговаря по този въпрос с министъра на културата Боил Банов преди два дни. Банов подкрепи идеята за налагане на квоти като "надежден и правилен подход за защита на българското творчество и национален интерес".

Вчера пък представителите на организацията дадоха пресконференция, в която инициативата подкрепиха много български поп и рок музиканти. Квотният принцип се подкрепя от изпълнителите Васил Найденов, Орлин Горанов, Кирил Маричков, Графа, Белослава, D2, Митко Щерев, Маги Джанаварова, Тото от "СкандаУ" и др. 

Споровете за присъствието на българска музика в ефира са стари, а в обществото са разпространени две противоположни тези. Едните вярват в невидимата ръка на пазара и смятат, че музиката трябва да "заслужи" мястото си в ефира. Според много от тях задължителната ротация, определена от държавата, е остатък от социализма. Защитниците на квотите пък смятат, че качествената музика ще стигне до хората само ако има радиостанции и телевизии, които да я пускат. 

Квоти - по-големи или по-малки - съществуват в доста европейски страни. Най-познатият и често изтъкван пример за културен "шовинизъм" е Франция, но регламент в подкрепа на националната музика има още в Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Унгария, Холандия, Украйна. Те варират между 15 и 43 процента. "Обществените нагласи в България са за над 60%" (подкрепа на квотите - б.а.), коментира изпълнителният директор на "Музикаутор" Иван Димитров. По неговите думи в съседна Македония например има 50% квота за македонска музика, а Полша дори е успяла да постигне и регулация и на онлайн медиите. 

Вчера от организацията депозираха в НС своето предложение за промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). То включва няколко искания: българската музика да звучи между 6 ч. и 22 ч в ефира; дефиницията за българска музика е "поне един от авторите да е български гражданин"; поне 1/2 от българските песни да са с текст на български език"; "квота" означава поне една трета от музикалното съдържание (извън спорт, новини, филми, реклами). За прилагането на квотния принцип трябвало да следи СЕМ, в чиито задължения и без това влиза непрестанен мониторинг на съдържанието в ефира. 

"Тази идея вече акумулира широка обществена подкрепа и вярваме, че тя ще бъде приета и от медиите и от законотворците", се казва в прессъобщение на Инициативния комитет, подкрепен от "Музикаутор".

Предложението за законодателни промени е подкрепено със социологическо проучване, проведено по тяхна поръчка от "Алфа рисърч" през есента на 2019 г. В него са участвали 1099 души над 15-годишна възраст. 72% от тях биха желали в медиите да звучат повече песни на български език. 42 на сто твърдят, че най-много обичат да слушат българска музика, а под 10 на сто предпочитат чуждестранна.

Радиото продължава да е най-използваният приемник за слушане на музика и 70% от българите твърдят, че го ползват. 37 на сто пък посочват, че той е основният им източник на музика, сочат още резултатите от допитването. На второ място е телевизията, а на трето - телефонът. Данните показват още, че медиите са каналът, от който хората научават за български музиканти и техните нови произведения (над 62%), следвани от приятели и познати (19%), общности в социалните мрежи (16%). Съвсем малък е делът на онези, които научават за българска музика от посещения на клубни концерти.

"Музикаутор" изтъкнаха, че се наблюдава спад на българската музика в ефира на родните радиостанции. Ако през 2015 г. делът й е бил 26,6%, то през 2018 г. е спаднал под 22%. "Ако разгледаме само частните радиостанции, картината е още по-песимистична - българската музика е твърдо под 20%", коментира председателят на УС Ясен Козев.

Ако квотите бъдат приети, те едва ли ще решат с магическа пръчка проблемите на българския музикален бизнес. Големите телевизии няма да започнат да се интересуват от музика, така както не се интересуват и сега - в тях липсват музикални предавания и класации, извън риалити шоутата с пеене. 

Няма да се произвежда повече и по-качествена продукция, а просто ще има повече на брой ротации на Криско и Графа. Това е факт и сега - от години "Профон" изготвя и разпраща сводки за най-излъчваните български песни в ефира и в тях обичайно са най-комерсиалните парчета. Рок и ъндърграунд музика няма достъп до класациите. Единственото изключение, където се върти наистина разнообразна музика от всички жанрове, е БНР. За този, както и други проблеми, предупреди музикантът Венци Мицов в свой анализ за квотната офанзива в "Офнюз". 

Естествено, частните радиостанции веднага защитиха избора си да излъчват преобладаващо "вносна" музика. Организацията на частните медии АБРО разпространи позиция, в която се казва, че "идеята за прилагане на подобни мерки не за първи път се предлага като привидно положителна мярка за подкрепа на българската музика, език и култура, но винаги е била отхвърляна като неподходяща по редица причини". Според АБРО резултатите от проучването на "Музикаутор" не отговарят на фактите и количеството българска музика в програмата на радиата всъщност расте, използвайки за пример... чалгата. "По данни на организацията интересът към българската музика в последните години се увеличава и води до естествена тенденция за увеличаване на присъствието на българската музика в радио и тв ефира. От години в България се разпространява радио, което излъчва само българска музика. Сред членовете на АБРО са и радио оператори, които излъчват само българска фолклорна музика", се казва в позицията. "В програмите, които излъчват поп-фолк и актуална българска музика, българската музика е между 40 и 60 на сто".

Как ще се разреши този спор и дали "Музикаутор" ще успее да наложи в парламента идеите си - предстои да разберем. Наблюдатели обаче изтъкват, че организацията далеч не се ползва с одобрението на всички музиканти у нас и нарушава някои демократични принципи. През април м.г. например тя взе решение, според което право на глас в общото събрание на дружеството имат само творци, изкарали над определена сума от авторски изчисления. Т.е. младите, дребните, некомерсиалните пак никой няма да ги бръсне за нищо. Ще стане обичайното "който плаща, той поръчва музиката", но с държавен гръб.
 

3

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Управляващите се чудят готов ли е новият медиен закон
По радиата ще звучи "Ако си дал" в подкрепа на медиците

25.03.2020

522 2
Франция ще въведе квоти за трудова миграция от страни извън ЕС

05.11.2019

314 1

Коментари

nobody2

един вид - държавна помощ

devane

Поредната уникална тъпотия сътворена от мутромилиционерите.

 

Направете хит бе некадърни български музиканти. Направете хубава песен и цял свят ще ви я слуша и няма да има нужда да приемате закони, че да ви пускат некадърните еднотипни песни с аутотюн, които са на мода напоследък.

venstar

Кой е казал, че българската музика трябва да е само от нови парчета. Бе казано в статията, може да пускат Графа и Криско до втръсване.

 

От една страна съм против такова регулиране, но навсякъде около нас има примери за регулация - тоалетни в заведенията за хранене, колани в колите и т.н. Чистият либерализъм и свободата на пазара и предприемачите изискват да няма регулации, пък клиентът да избира. 

 

От друга страна, дори и да има квота, тя ще бъде попълвана по вижданията на редакторите и другите клечки в съответните медии. И слушателят/клиентът може да реши, дали да слуша тази станция или друга. 

Влез или се регистрирай за да коментираш