Медия без
политическа реклама

Клер Киган поднася шедьоври на краткия разказ и на дългата самота

Огромна порция ирландски мрак дебне в "Любов във високата трева"

21 Яну. 2024МАРИЯ ДОНЕВА

Любов във високата трева“, Клер Киган

превод Радостин Желев, издателство „Лабиринт“

Българският читател вече познава Клер Киган от други две нейни заглавия, излезли по-рано – „Малки неща като тези“ и „Три светлини“. Това са кратки романи, в които светлината, бистра и студена, се лее върху героите и им помага да вземат трудни решения, да се осмелят да направят щедри жестове; лекува раните и показва пътя към доброто.

Точно тази светлина отсъства в „Любов във високата трева“. Напротив, във всеки от изумително стегнатите, целенасочени кратки разкази се сблъскваме с различна стена от мрак. Той извира от пода, нахлува през прозорците, обгръща хората и ги разделя. В някои от текстовете се случват ужасяващи неща. В други те вече са се случили и малките самотни хора се лутат в безпътица, неспособни да преодолеят травмата. Но в най-голямата част страховитото само се долавя в атмосферата. Нещо дебне, нещо предстои; в тъмнината наоколо, в непрозрачните води, в гората, по стълбищата, зад завоя; в заключената барака, в кучешката колиба; на дъното на блатото, покрито с мека кал, дълбока колкото двама големи мъже един над друг.

Усещането е за студ и дистанция, за твърд въздух, през който не можеш да се протегнеш и да докоснеш човека отсреща. В някои от разказите действието се развива през зимата; в други в лятна жега, или дори в приятен предесенен ден, в който узрелите сливи и ябълките меко тупват във високата трева. Сезонът няма значение. Отчуждението и студът не се отдръпват никога, те са непреодолими. Нито алкохолът, нито вкусната топла храна могат да ги смекчат. Мъжът, който къпе любовницата си във ваната като малко дете и я храни с щедро приготвена храна, в следващия момент може да я остави да замръзне, прикована към леглото. В горещата супа плуват накълцани снимките на изгубено дете. Бременната жена трябва да изпие тъмната си бира, защото в бирата има желязо, а тя ще трябва да отглежда детето си съвсем сама и ще й се наложи да бъде твърда. Дори танците не носят близост, взаимност и празничност, а още повече конфликти и необявени гласно войни.

Въздействието на тези истории е смразяващо заради тяхната лаконичност, пределно изчистения разказ, в който всеки нюанс отеква дълго и колкото повече затихва, толкова по-голяма значимост добива. Няма нищо фриволно изфантазирано. Нищо лековато и нищо лековито. Нещастията са истински и нелечими. Човек е безсилен. И в същото време, като допълнение към напиращия ужас – не по-малко страшното усещане за красота; изящество на стила, магнетично взиране в истини, които бихме искали никога да не узнаем.