facebook
twitter

Култура

Имало едно време в... Кан

Тарантино и звездите му предизвикаха почти блокада на "Кроазет"
1031
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Тарантино със звездите на своя 9-и филм предизвика фурор на червения килим.

Идването на Тарантино в Кан бе съпроводено със съспенс. Успя да завърши филма и да го покаже - 25 години след получаването на "Златна палма" за "Криминале" и 10 след представянето на "Гадните копилета". Изкачи по червената стълба две от най-звездните момчета на нашето време, Брад Пит и Леонардо ди Каприо, заедно с по-скоро изгрялата Марго Роби. Булевардът пред фестивалния дворец се превърна в нещо като фронт - непробиваемо множество хора, приветствия с викове (както феновете си знаят), конна полиция... В Кан, който е видял всички величия на световното кино от 1946 насам, успех случаен няма.

"Имало едно време в... Холивуд" е по-малко ексцентричен от предишните филми  на Тарантино, по-малко абсурден (с което може и да разсърди някои от почитателите му), по-просто скроен и емоционално по-въздействащ. На шега или истина, за Куентин се казва, че е сред най-добрите познавачи на холивудската история. Сега ни води по граничната линия между двете епохи - тази на завършващата "златна ера", с обеднелите и технологично, и художествено студиа, с второкачествените филми и второкачествените актьори. Представляват ги персонажът Рик Далтън (Леонардо ди Каприо) и неговият дубльор, каскадьор и момче за всичко - Клиф (Брад Пит). Ди Каприо и Пит усещат и разбират задачите си толкова добре, колкото самият автор на филма. Редуват с лекота иронията и самоиронията, историите, които им се случват, са от живота на киното и от всекидневието. 

В действието е отделено място и за Шарън Тейт - бременната съпруга на имигриралия от Полша режисьор Роман Полански. И забавно, и тъжно е, до... момента, когато Клиф, шляейки се в свободното си време, не попада в хипи комуната на зловещия Чарли Менсън. Следва част от многоепизодната кървава вакханалия из вилите на Бевърли хилс. Не действителната, и не най-страшната, но достатъчно знакова. По волята на съдбата или на историята, все едно, след случката през август 1969 г. в Холивуд се ражда ново кино, със сериозните истории за Виетнамската война, със зашеметяващи въображението приказки. Киното на Робърт Олтман и Френсис Копола, на Спилбърг. И на самия Тарантино. Какво ли в бъдеще ще разкаже той за днешния Холивуд?!
В разговорите за успехите на румънските филми през последните години (в това число и в Кан) у нас все се намираше някой да каже: "Да, ама те не се гледат от широката публика". Не зная доколко това е така, но един от представителите на школата, Корнелиу Порумбою, е печелил тук отличия с филми, които могат да се отнесат към печелившия сред зрителите жанр комедия: "12 часа 08 минути. На изток от Букурещ" (2006), "Полицай е име прилагателно" (2009), "Съкровище" (2015). Новият му "Свирачи" беше представен в основната състезателна програма. Криминалният сюжет, водещ ни из лабиринтите на кокаиновата мафия, е по-витиеват и изобретателен, а хуморът - изобилен и сочен.

Американският режисьор Терънс Малик снима рядко, но е ценен от колегите си като творец с философско мислене и ярък талант в създаването на екранен образ. През 1999 г. спечели "Златна мечка" в Берлин "за "Тънка червена линия", а Кан му даде "Златна палма" за "Дървото на живота" през 2011 г. В "Един скрит живот" той разказва истински случай от времето на германския аншлус в Австрия по време на Втората световна война (действителност не достатъчно отразявана в киното досега). Малко от безброй видените филми за фашизма могат да му съперничат по задълбочено вглеждане в чудовищната мощ на това зло и във величието на човешката сила да му се противопоставя. При гледането на филма си спомних за казаното от Мартин Скорсезе по повод друг филм на Малик: "Всеки кадър може да бъде поставен в рамка". 
 

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Кан раздаде спорни награди
Ветерани и дебютанти се състезават за "Златна палма"
Ален Делон: Ако наистина съм звезда, благодаря само на публиката (видео)

20.05.2019

2339 25

Коментари

SvSophia
снимка на SvSophia

Благодаря, проф. Найденова!

Всяка година чета с удоволствие Вашите репортажи от фестивала.

Старата гвардия :) 👍

Влез или се регистрирай за да коментираш

×