„Макс Фърнсби. Играчки безброй“, Джери Суалоу, Питър Голки

превод Деница Райкова, издателство „Хеликон“

Безброй писатели са се упражнявали по темата за коледното чудо и затова е трудно в морето от книги, които заливат витрините още от октомври, да намерим нещо наистина свежо, увлекателно и носещо радост. И когато някой от нас открие такава книга, просто трябва да нададе тържествуващ вик и да привлече вниманието към нея!

„Макс Фърнби. Играчки безброй“ е нашето щастливо коледно откритие тази година. Авторите са започнали кариерата си като стендъп комедианти, а първият им съвместен проект е написването на сценария на филма „Ледена епоха 2: Разтопяването“. Очевидно те са безстрашни и имат вкус към рисковани задачи, като да напишат продължение на велик хит. А по-голям хит от дядо Коледа няма и не може да има.

Историята за Макс Фърнби, впрочем, би изглеждала чудесно и на екран. В нея има характерни герои, преплитане на реални и фантастични светове, преследвания, обсади, щурмуване на многоетажни сгради, бедни деца със златни сърца и дори едно неустоимо сладичко кученце. Ако изследваме старателно произхода на всички тези образи и ситуации, ще открием множество изпитани съставки. Крайно стиснатите приемни родители на Макс, които го карат да пере конците за зъби и изкупуват четки за зъби – втора употреба, явно са близки роднини на някои герои на Роалд Дал и Джоан Роулинг. Когато защитават къщата си от кьопавите, но решителни елфи, децата прилагат доста от триковете от „Сам вкъщи“. Типични са и злият милионер мистър Боузман, и неговите телохранители. Всички тези познати лица обаче ни създават чувство за удобство и уют, ние обичаме традициите, а какво по-традиционно от Коледа?

В същото време езикът е безкрайно свеж, със смешки, които ти се иска да запомниш и да приложиш лично в подходящ момент. Магическите същества имат съвсем реалистични грижи, а най-невероятното в тях е съчетанието на безумни идеи, решителност и карък при осъществяването им. Очарователно е например обяснението за това как елфите се издигат във въздуха и прелитат нагоре-надолу през комините, когато помагат на дядо Коледа. Много ясно: за разлика от човеците, които вдишват кислород и го преработват във въглероден диоксид, елфите превръщат кислорода в хелий и това е причината скоковете им да са толкова високи и да са толкова добри танцьори. Ами учете я тази физика!

Редом с обличането на грозни карирани панталони или балетни полички на злобни животни отвъд полярния кръг, разказвачът ни прави свидетели и на деца, които играят в „Тетанус парк“ в крайните квартали, не могат да се надяват на топла храна и дрехи по мярка, камо ли на подаръци; на деца, които растат без внимание, грижа и обич от страна на големите – и трябва да се справят сами с трудности, които биха сломили и възрастен човек. Бедността, конкуренцията, законите, които не закрилят слабия сякаш нямат място в една приказка за вълшебства. Разказвачът обаче успява да предаде тези картини без лигава сантименталност и да покаже и добрата страна на всичките беди. Или ако не добрата, то поне смешната им страна. „Ами честността може да е най-добрата стратегия – казва злодеят в тази история – но нечестността е втората най-добра.“ Да, това също го има на зара, и героите трябва да направят някои много трудни избори, при които си проличава какви хора са.

Историята е написана остроумно и с толкова ярка изобретателност, че не само десетгодишните читатели, а и техните родители ще я изгълтат с интерес на един дъх, и макар че разказът е за дядо Коледа (и по-точно, за дядо Коледа Седми), може да се чете със същото удоволствие не само през декември, а по всяко време на годината.