От звънка хармония, когато вирусът обезоръжава клетките, до сблъсъци и буря, докато се възпроизвежда. Така американски учени са „превели“ новата структура на протеина на коронавируса на музикален език, за да бъде разгадан по-добре патогенът.
Професор Маркус Бюлер от Масачузетския технологичен институт и неговият екип използвали изкуствен интелект, за да трансформират модел на протеиновата структура на SARS-CoV-2 в мелодия на класическа музикална композиция.
Изследователите дали на всяка аминокиселина - градивните елементи на протеина, име на нота. След това алгоритъмът преобразува тези ноти в музика.
Бюлер смята, че музиката дава възможност на хората да разберат протеина по по-интуитивен начин. „За да видите нещо с очите си, ще ви трябват много и различни изображения, много увеличени образи, докато с ушите си можете да чуете музиката само за няколко секунди“, каза Бюлер.
Композицията е с времетраене от около 2 часа е качена в платформата SoundCloud.
Първата ѝ част е описана от няколко слушатели като „успокояваща“ и „красива“. Бюлер коментира, че това отразява лекотата на шиповете на протеина, с която те проникват в човешката клетка, което го прави толкова заразен. „Много е лесно да се излъже клетката, за да отвори вратите си, да бъде заразена и да започне да се размножава“, обяснява той.
Докато вирусът се мултиплицира и протеинът му се свързва с повече клетки, музиката става бурна и драматична. Потребител на SoundCloud отбелязва, че този раздел показва момента, в който коронавирусът предизвиква треска. Други слушатели описват частта като „страшна“ и „тъжна“.
Бюлер смята, че музиката може да помогне на изследователите да проектират антитела. Те биха могли да вземат музикален контрапункт към мелодията и ритъма на вируса и, като използват отново изкуствен интелект, да се опитат да намерят антитела, които да противодействат на вируса.
Бързото разпространение на коронавируса, който причинява COVID-19, създаде необходимостта „да отворим мозъка си за други начини за обработка на информация“, каза Бюлер.
"Традиционният подход, при който се произвеждат различни протеини и се правят многократно повтаряще се клинични изпитания, може да отнеме няколко години. Ние не можем да си позволим този лукс“, категоричен е ученият.
