„Под езика“, част 2, Дамян Дамянов
издателство „Сиела“
Активните читатели разпознават стила на художника Дамян Дамянов върху множество корици. Той притежава завидното умение да обобщи посланието и заряда на книгата с елегантни знаци, които привличат вниманието и съблазняват ума. Друго поле, в което творецът се изявява, са калиграфията и дизайнът на шрифтове. Тази пролет той публикува продължението на любопитния проект „Под езика“, в който ни показва кирилските букви в неочаквана светлина.
В краткия въвеждащ текст Дамян Дамянов прави обзор на историята на писмеността от най-старите запазени пиктограми през въвеждането в употреба на писмени знаци и приемствеността между финикийска, гръцка и латинска азбука до кирилицата. Изключително интересно е да се наблюдава как с развиването на интелигентността човек се откъсва от натурните очертания и става способен да използва все по-абстрактни форми в писмената комуникация. И как, хиляди години по-късно, образите във вид на „икони“ и емотикони се завръщат триумфално, така че кръгът се затваря.
Наред с употребата на писмеността за предаване на съобщения и на знания във времето, буквите имат стойност и като обект на изобразителното изкуство. В калиграфските образци и като част от широкото поле на графичния дизайн, те са ценни не само с това какво казват, но и как го казват с вида си. Търсенията на Дамян Дамянов са ценни и с ярката изчистена форма на изписването. Всяка от буквите съдържа различни пластове от смисъл, в нея са зашифровани характери, ситуации, фразеологизми и цели истории.
Проектът с буквите е също и игра, в която зрителят/читателят е поканен да се включи, да открие колкото може повече значения, да разпознае ситуацията, да се наслади на придружаващия текст и да го допълни със своя история.
Това е проект, който подава ръка и търси съмишленици. Във втората част, посветена на остарелите и рядко употребявани думи, са включени двадесет и четирима автори, за да потърсят заедно нови ракурси към буквите. Умни, трогателни, смешни или иронични, кратките текстове не дублират образа, а го поясняват, допълват и превеждат на езика на думите.
Отношението на Дамян Дамянов към писмеността не е като към някаква бездушна даденост, заварено положение или само като към инструмент за ползване. Той разкрива вечно променливата им природа, тяхната гъвкавост, равна на пластичността на будния ум. Провокира четящите и пишещите хора да се вглеждат и да съпреживяват чудото на буквите.
