Фантастичен микс от арт кино, драматичен и танцов театър е новият амбициозен спектакъл на Лилия Абаджиева „Божествена комедия“ по едно от най-значимите произведения в световната литература – средновековната поема на Данте Алигиери, отворила вратите на Ренесанса в Европа. Продукцията на Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен, за пръв път в България качва великата творба на сцена и неотдавна бе представена премиерно и в „Театро отсам канала“ в София, където редовно ще гостува поне до края на сезона.
В този проект известната режисьорка повече от всякога е работила в симбиоза с визионерската и технически иновативна сценография на художника Васил Абаджиев и с мултимедията на техния син Иван Абаджиев. Драматизацията и музикалната картина също са нейни. „Прологът“ на спектакъла е заснет в мемориалния комплекс „Създатели на българската държава“ в Шумен, където камерата на Иван Абаджиев буквално разлюлява и зашеметява зрителя сред бетонните мастодонти на бруталистката архитектура на проф. Крум Дамянов и неговия екип, сякаш за да го подготви за пътешествието – страховито и пречистващо, което му предстои. Както знаем още от ранното ученичество, това пътешествие не е с географски, а с духовни измерения – за вътрешното възвисяване на човека от мрак до светлина, за осъзнаване на степените на злото и моралните сили за надмогването му.
Деветте кръга на Ада са пресъздадени на сцената чрез несекваща мултимедия (според някои впечатляваща, според други – не толкова), изобразяваща ту реката на мъртвите Ахерон и лодкаря Харон, превозващ душите им, ту зловещо катранено море или пустиня. В нея актьорите потъват и от нея изплуват, когато персонажите им трябва да включат слово в преобладаващо мъчаливото си присъствие в тъканта на спектакъла. Словото е запазена територия за главните герои – Данте, който „на попрището жизнено в средата“ изгубва верния път и се лута из тъмна гора (навярно метафора за екзистенциална безпътица, отчаяние и греховност), и неговия водач и учител Вергилий, който го призовава да го последва из дебрите на отвъдния свят, за да го посвети в смисъла на онова, което е отвъд живота. В двете водещи роли са гост-звездите Калин Врачански и Тончо Токмакчиев. В своите странствания те неслучайно ще срещнат и Беатриче – починалата любима на Данте, символизираща чиста любов, грижа и благочестие.
Докато Данте и Вергилий пътуват из мултимедията, в подножието им внушителен актьорски ансамбъл от шуменската трупа и студенти от класа на Абаджиева от колежа „Любен Гройс“ с гънещи се тела дават плът и образ на наказаните души в различните кръгове. Като започнем с малодушните, които никога в живота си не са взимали страна и не са извършвали нещо значимо и полезно, и открием в епицентъра на ада алчните и корумпираните, изсмуквали хорските пари чрез подкупи. В началото на XIV век Данте Алигиери заклеймява според религиозната космогония и собствената си социална чувствителност това обществено зло, а 7 столетия по-късно, в ХХI век, думите му звучат все така актуално – очевидно светът не се е променил, или ако се е променил, то не е към добро. Актьорите, под режисьорската палка на Лилия Абаджиева, превръщат мъченията на грешниците в експресивни пластични етюди, в същински пантомимни миниатюри, за чието въздействие огромно значение има и специалният грим. Както и свръхсилната музика като на рейв парти, която, гарнирана със стоновете на осъдените души, на моменти влияе направо плашещо. Действа на всички сетива
Но златното покритие на този мащабен спектакъл е актьорското присъствие на отличния Калин Врачански като Данте, който е и участник в действието, и негов коментатор: достатъчно естествен, за да не звучи демодирано и предвзето, и в точната мяра патетичен, за да не изглежда като редови гамен от „Люлин“ (каквито примери не са малко при превъплъщенията на наши известни актьори в класически персонажи). Тончо Токмакчиев като неговия гид и ментор Вергилий все още налучква пътя, излизайки от обичайното си амплоа.
„Божествена комедия“ на Лилия Абаджиева, чиято интерпретация прелита и през чистилището и се възвисява до рая, е спектакъл за пътя на душата от хаоса към просветлението, какъвто е и литературният първообраз, завещан ни от най-великия поет на Италия. И в същото време е покана към зрителя да премине през собствените си „кръгове“ и да направи морален избор в полза на живот, който да не го позиционира в тях. С този проект режисьорката за пореден път заявява пиетета си към големите литературни и философски жалони на човечеството, които превръща в силно емоционално и визуално пищно театрално зрелище, атакуващо всички сетива и акостиращо в сърцето.
В спектакъла участват актьорите Александра Михайлова, Антония Велева, Антония Гюруди, Борислав Вълов, Ванеса Пеянкова, Веселин Бърборков, Калин Пачеръзки, Мадлен Йорданова, Натали Никова, Петар Андреев, Росен Караджов, Светльо Иванов, Стефан Мараджиев, Александър Притуп, както и студентите Магдалена Бучкова, Михаил Булгуров, Моника Христова, Екатерина Гергинова, Цветослав Нецовски, Калина Георгиева, Борислава Бекярова, Йоана Методиева, Ивана Тодорова, Ина Галова, Теодора Янева, Мария Русева, Калин Николаев.
Следващото представление на „Божествена комедия“ в „Театро отсам канала“ в София е на 11 май.
