Италианската суперзвезда Ал Бано доказа за пореден път и пред българска публика, че възрастта е просто цифра, когато си целунат от Господ и си влюбен в изкуството си. В невероятна вокална форма, 82-годишният певец представи в зала 1 на НДК снощи най-големите хитове от своята кариера, обхващаща 6 десетилетия, и някои от най-популярните по света образци на италианската поп музика от репертоара на свои именити колеги. Без да се умори или отегчи, между песните той непринудено общуваше с публиката и музикантите си, а по време на високите тонове в неговите изпълнения гласът му буквално бе в състояние да разбие кристалните стъкла на прозорците в НДК.
Концертът започна с цигулката на Мариана Дуднич от Симфоничния оркестър на фестивала в Сан Ремо, давайки тон за първата композиция, в която певецът се включи в крачка, излизайки на сцената – Volare на Доменико Модуньо, смятана за една от най-емблематичните италиански песни изобщо. Веднага след това Ал Бано подхвана Ci Sara`– песента, с която в дует с Ромина станаха победители в песенния конкурс „Сан Ремо“ през 1984-та. Между тях изпълнителят поднесе приветствие към зрителите, четейки от листче: „Не съм за пръв път тук, не съм и за последен. Обичам ви и ще ви обичам!“, произнесе Ал Бано на развален български. След още някое и друго изпълнение му направи впечатление малко момченце, припяващо от първите редове, и той се опита да влезе в диалог с него. „Виждате ли това дете? Много ме радва, че и големите, и децата пеят песните на един старец като мен“, пошегува се Ал Бано, обръщайки се към публиката.
Последваха Nostalgia canaglia от някогашните дуети с Ромина, Nel sole – една от ранните песни в творческия път на Ал Бано, Azzuro на Адриано Челентано, на когото певецът благодари за подкрепата в първите крачки в кариерата му, току-що пристигнал в Милано от слънчева Пулия. На два пъти изпълнителят помоли домакините в залата да спрат климатиците на сцената, тъй като вредят на гласа му, но за щастие те по никакъв начин не бяха накърнили кристалния му тенор.
Звуча Cigni di Balaka - песента, която Майкъл Джексън бе изплагиатствал от италианеца. Певецът разказа, че двамата любезно се били разбрали да я пеят заедно на Арена ди Верона, но междувременно Джако се преселил в по-добрия свят. Ал Бано изпълни и прекрасната балада Amanda e` libera, която посвети на множеството мигранти от Африка, пристигащи в Италия, рискувайки живота си в Средиземно море, а после мечтите им корабокрушират в европейската реалност. А когато представи своята почти оперна версия на Caruso на Лучо Далла, зрителите на няколко пъти го заливаха с аплодисменти и след края на песента го аплодираха десетина минути на крака. Това бе и емоционалният връх на вечерта, след който Ал Бано отстъпи временно микрофона на сина си Яри Каризи – също професионален музикант. Акомпанирайки си на китара, той изпя 4-5 парчета на английски, сред които – Hallelujah на Ленард Коен и The House of the Rising Sun на Animals, като в последното се включи и върналият се на сцената Ал Бано.
Вечерта продължи с Va, pensiero от операта „Набуко“ на Джузепе Верди, тъй като Ал Бано има и богат оперен репертоар и всъщност е родоначалникът на стила поп-опера, а на вокала му от четири октави и половина мнозина известни и титулувани оперни певци биха могли да завидят (запитан в едно интервю къде е учил оперно пеене, Ал Бано отговаря, че е учил единствено в училището на живота, но там има отличен). Певецът припомни и È la mia vita – прочувствена равносметка за отминаващите години, с която се представи на фестивала в Сан Ремо през 1996-а, непосредствено след житейската и творческа раздяла с Ромина. Между песните той не се въздържа да не коментира и избора на нов папа. Сподели, че новият папа Робърт Превост – Лъв XIV му е симпатичен, защото е достатъчно „деамериканизиран“, живял е много години в Перу и има отношение към бедните и онеправданите. Освен това изрази надежда той да повлияе за спиране на войните по света. „Думата „война“ трябва да бъде окончателно зачеркната от речника“, категоричен бе Ал Бано.
В един момент артистът поиска осветлението да се насочи само към цигуларката и от инструмента й зазвуча мелодията на Sharazan. От този момент нататък Ал Бано тръгна между редовете на публиката и доста дами успяха да нацелуват певеца, а които не успяха – поне се здрависаха с него. Сред множеството той пък смогна да представи поименно всеки от музикантите си – двете бек-вокалистки, пианистът – двойник на актьора Владо Пенев, ударните, двамата китаристи, единият от които – дама. Финал на вечерта сложи, разбира се, прословутата Felicità с припев, повторен няколко пъти под нестихващите овации…
