„Писмо от тамагочи“, Анжелина Бъчварова

издателство „Рива“

Всеки си мисли, че неговото поколение е най-специалното, най-необикновеното, преминало пред най-големите трудности и участвало в най-веселите забавления. И всеки е прав.

Кога ви родихме, кога започнахте да пишете мемоари! – цвили вътрешното ми аз, докато външното ми аз прелиства страница след страница и се подхилква. "Писмо от тамагочи" е песен за поколението от 90-те, за детството в града, за семейството, деЦката, училището, приятелството и първите любовни афери (някъде между трети и пети клас).

"Тук вече става дума за детското сърце. Друга подробност, на която възрастните просто не обръщат внимание: детското сърце е като вряща тенджера с вода. То бушува, вдига пара, бълбука в щастие, подгрявано от котлона на белята. Възрастното сърце също е тенджера с вода, но преместена от котлона и изстинала към цялата тази врява. И докато детското сърце ври, възрастното го гледа отстрани и му се чуди на акъла: недей така, недей онака, не пипай, не лапай, не е за теб, не скачай, не… Не ври!"

Анжелина Бъчварова разказва за пакостите, които изпълват всяка минута от детството й. Започва със спомените си за звездите (награда за всяко успешно използване на гърнето в ранната й младост около първата годинка) и продължава до към пети клас. Това са почти 12 години, в които светът опознава Анджи, възхищава се на чутовните й бели и търси начин да я вкара в пътя.

Може би пак се обаждат поколенческите ми особености, но аз горещо симпатизирам най-вече на родителите й. Особено на наивната вяра и нестихващия ентусиазъм на баща й, който я възпитава по новаторски начин, с приказки и писма. Този подход обяснява донякъде откъде са се взели творческият плам и живецът на Анджи, неизчерпаемите й идеи, упоритостта в преследването на всяка цел, независимо дали става дума за бизнес план, надмощие на пясъчника или преодоляване на родителските забрани от всякакъв характер.

За Анджи няма по-лошо нещо от скуката и тя я избягва с всички сили.

"Така наречените добри деца са някакви неприкосновени рамкирани хербарии в родителското съзнание, които остават вечно там. Един изолиран случай, когато някое дете е било добро и хоп! – изсушава се ситуацията, запазва се като свещен пример и трае за вечни времена. Често, дори почти винаги, доброто дете е и отличник. Училищният еквивалент на "той е добро дете, спи следобед и си изяжда всичко" от деЦката. Най-големите гадове. Нима и Стамат ще бъде ужасяващо добро дете?"

Детският живот е динамичен и променлив, приятелствата трепкат като свещички на торта за рожден ден и упорито не угасват, а любовта се разразява като лятна буря и също толкова бързо отлита заедно с ваканцията.

Авторката разказва толкова живописно, нахакано и забавно, че вероятно би превърнала в любопитно четиво и тълковния речник, ако реши да го преразкаже. С нетърпение ще очакваме и следващите й книги, защото тази дава заявка за оригинален и ярък талант.

Дотогава може заедно с нея се обърнем назад към своето детство: "…Сега от позицията си на възрастен се опитвам да се набера на перваза, за да надникна през прозореца на детската си душа – пълна с щуротии и разкош."