Въпреки че киноисториците още спорят относно рождената година на българското кино – дали през 1910 или 1915 г. Васил Гендов завършва и показва пред публика своя филм "Българан е галант", през 2005-а тази дискусия стига до своето административно разрешение. С постановление на Министерския съвет 13 януари е обявен за ден на българското кино и филмовата общност у нас, като дата на премиерната прожекция на първата родна лента. Традиционно тази годишнина се чества с безплатни прожекции на нови български филми - тази година това са 13 заглавия в 7 киносалона (4 в София и по един в Пловдив, Варна и Велико Търново). Малко се е откъснало от сърцето на организаторите (НФЦ, Столична община и различни съсловни организации) - само два от тях са пълнометражни игрални - "Страх" и "Като за последно", два документални по около час - "Луцифер" и "Преди края", останалото са късометражки.

Светлата годишнина съвсем не попречи в навечерието на празника да се разразят

нови конфликти в киногилдията.

Известно е, че ежегодно сесиите за субсидиране на проекти с бюджетни средства, провеждани от Националния филмов център, се превръщат в ябълка на раздора. Тази година емоциите са особено обострени, защото заради политическия цайтнот в родината 2021 бе нулева година за българското кино - филмите, които трябваше да се финансират и работят през нея, на практика стоят и чакат. Това се дължи на яловия Закон за филмовата индустрия, приет в последните месеци на кабинета Борисов 3, и набързо скалъпения Правилник за прилатането му.

Респективно резултатите от заседанието на Националната художествена комисия по игрално кино, която заседава през януари 2022 г. (обявени на 11.01.) оставиха недоволни. Сред кандидатствалите 120 проекта определени за финансиране са 14 пълнометражни филма - седем с бюджет над 600 хил. лв. и още толкова с т.нар. "нискобюджетна субсидия", 3 дебюта, 14 късометражни филма и 18 проекта за развитие на сценарий.

Още в деня, в който резултатите станаха публични, във Фейсбук реагира режисьорът на два от най-успешните български филми след 1990 г. - "Възвишение" и "Голата истина за група Жигули" - Виктор Божинов. Неговият нов проект - по друг роман на Милен Русков, "Чамкория" - остана под чертата с 9 т. от общо над 500. Божинов припомни, че през 2015-а "Възвишение" се е класирал на косъм с разлика от 0.17 т., а през 2018-а "Голата истина за група Жигули" е изхвърлен от класирането". 

"Винаги в комисията има един или двама членове, които оценяват с тенденционно ниски оценки определени проекти и с тенденциозно високи други проекти. Това е умишлено лобиране за определени кръгове! За съжаление, тази практика е неизкоренима заради манталитета на голяма част от киногилдията. "Битката" е за парите и на никой не му пука дали и какви филми ще се получат!...На добър час на талантливите, които са спечелили с добри проекти, а на другите - винаги има "видов ден"!!!

ПРОДЪЛЖАВАМЕ!!! Промяна няма да има!!!", написа възмутено той. 

"Голата истина за българското кино" предстои. Дали ще "мине" през НФЦ?"

- иронично добави режисьорът, чиито предишни два филма са гледани от близо 300 000 души.

В дискусията ентусиазирано се включи и доскорошният служебен министър на културата, който обаче бе посрещнат "на нож" от сценариста Георги Иванов, продуцентката Галина Тонева и др. Повече за това можете да прочетете в сайта Площад Славейков.

А ето и кои са тазгодишните щастливци, които ще получат държавна субсидия, за да снимат филми: с най-висок резултат е "Морето от неща" на Светослав Тодоров ("Дъвка за балончета"), следван само на няколко стотни от "Стефан" на реж. Тодор Мацанов и сц. Григор Лефтеров. На трето място е "Поразени" на Петър Попзлатев по романа на Теодора Димова - този тандем продължава да се ползва с успех пред комисиите, въпреки че предишното им сътрудничество "Аз съм ти, Адриана" излезе по кината с 6 години отлагане и бе гледано от "група съветски учени". Останалите избрани са "Живях ли" на Албена Пунева, "Един квадрат свобода" на Тодор Чапкънов, "Разлом" на ветерана Георги Дюлгеров и "Остайница" на Костадин Бонев по едноимения роман на Ирена Иванова. На девет точки зад последния остана "Чамкория", а на още по-малко - пет, проектът на сценариста Симеон Венциславов ("Ага", "В кръг") и актьора Стефан Денолюбов (тук като режисьор) "69 метра". Комисията не оцени и новото начинание на Камен Калев ("Източни пиеси", "Февруари") - "Свой собствен господар".

Художествената комисия бе в състав актрисите Весела Казакова (председател) и Жорета Николова, режисьорите Станислав Дончев, Иван Павлов и Андрей Андонов, кинокритикът Божидар Манов, операторът Димитър Костов. За пръв път тази година тя бе избрана чрез жребий. Колко от избраните филми ще имат зрителски или фестивален успех и дали ще се чуят гласовете на други засегнати - предстои да се разбере. Всички документи от сесията за игрално кино са публично достъпни на http://www.nfc.bg.