"По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака - сега за сега си остава простака."

С тази и стотици други епиграми, хумористични стихотворения, анекдоти, сатирични спектакли, документални кинопрегледи остава в паметта Радой Ралин - роден преди 100 години под името Димитър Стоянов. Поетът Борис Христов казва за него: "Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора." Преследван е от полицията преди 9 септември 1944 г., той е репресиран и след това, защото със словото си е един от най-смелите критици на социализма. Книгата му "Люти 'чушки" с илюстрации на Борис Димовски е изгорена през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София. Комунягите го ненавиждат и до днес - периодично органът на БСП "Дума" публикува статии как Ралин бил "окрал пладнешки" П.Р. Славейков за своята най-известна книга с епиграми. 

Роден на 23 април 1922 г. в Сливен (денят, в който днес честваме Световния ден на книгата и авторското право), Радой Ралин е син на печатар и собственик на книжарница. Завършва гимназия в родния си град, а първите си хумористични творби публикува още като ученик през 1939-40 г. във в. "Бургаски фар". Записва право в Софийския университет, като по това време полицията го следи под кодовото име "Философа" и регистрира изключването му от училище за четене на леви стихотворения. През 1944 г. заминава доброволец на фронта и участва във Втората световна война. 

Редактор в сп. "Славяни" (1945-1946), във в. "Литературен фронт" (1946-1949), в. "Стършел" (1952-1961), в. "Литературни новини" (1961-1963), в Студията за игрални филми (1961-1963), в Студията за хроникални и документални филми (1964-1966), където създава поредицата документални киносатири "Фокус". Бил е и редактор в издателство "Български писател", в Българска кинематография, във в. "Литературен фронт".

През 1953 г. е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър - първия български театър на сатиричната миниатюра, който се превръща в средище на антикултовската сатира. Книгата му с епиграми"Люти чушки" (илюстрации на Борис Димовски) е иззета от книжарниците и изгорена. Автор е на сатиричните спектакли "Дяволското огледало" (1957), "Импровизация" (1962), "Конферансие" (1973), на десетки сценарии за документални и игрални филми. 

От 1992 г. заедно с Борис Димовски и Кин Стоянов издава за кратко вестник "Щастливец". Обявен е за почетен гражданин на София на 12 май 2003 г. Той обаче никак не си пада по званията и наградите. През 1993 г. връща наградата „Добри Чинтулов“, защото е „компрометирана в миналото“. През 1998 г. отказва предложената от президента Петър Стоянов лична пенсия "за заслуги". Отказва да приеме и финансовото изражение на държавната литературна награда "Христо Г. Данов" за 2000 г. в размер на 5000 лева. Не приема награда от Народното събрание по случай 24 май, придружена с 2000 лв., както и наградата за цялостно творчество от 11-ия кинофестивал във Варна "Любовта е лудост".

Умира през юли 2004 г. На негово име е наречен площадът пред бившето кино "Изток", близо до дома на сатирика. Там е поставена и бронзова фигура на Радой Ралин, дело на приятеля му, скулптора Георги Чапкънов. 

А ето и някои от най-популярните му и обичани творби:

"Светът е оцелял, защото е мълчал."

"Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации. "

"Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! "

"Безсънието на гладния е най-честната телевизия. "

"Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш - ще й станеш досаден. "

"Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра."

"Единствената безспорна истина са некролозите. "

"Ела култ, че без тебе по-култ. "

"Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си! "

"Пародирането е прилепчива дейност - осмивайки чуждата работа, лесно можеш да се увлечеш по средствата й, като се превърнеш в епигон. "

"Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни. "

"Поетът получи държавна кола и си прегази Пегаса."

"Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си? "

"Проституирай според чергата си."

"Революцията е една премиера. После спектакълът пада. "

"След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е? "

"Смеха - и глухите го чуват и слепите го виждат... "

"Спестяваната съвест се олихвява. "

"Съединението прави салата. "

"Търпението е незабележима форма на гниенето!"

МОЛИТВА

Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.

Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.

Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.

Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.

Хляб наш насущний дай си го сам.

1967 г.

100-годишнината на Радой Ралин ще бъде отбелязана на 27 април в Сатиричния театър с представлението "Една красива грешка", който включва прожекция на филми, откъси от негов спектакъл и песни по негови текстове, съобщават от театъра.