Притежанието на голям автомобил може да се окаже доста скъпо удоволствие, при това съвсем скоро. В Европейската комисия вече се обсъжда предложение, което предвижда размерите на превозното средство да бъдат решаващи както за данъка върху него, така и върху таксата за паркиране.
Предложението идва от Transport & Environment (T&E) и Clean Cities - две неправителствени организации, които настояват за промяна в подхода към данъчното облагане на автомобилите. Това включва промяна в регистрационния данък, пътния данък и дори в таксите за паркиране, въз основа на размерите и теглото на превозното средство, плюс вече съществуващите критерии.
Идеята е, че по-голям автомобил заема повече място при шофиране, паркиране и престой по обществени пътища. Това предполага, че неговият собственик трябва да плаща повече. Целта не е забрана на големите превозни средства, а насърчава закупуването на по-малки автомобили, особено в градовете, където наличното пространство става все по-оскъден ресурс.
Предложението не се ограничава само до фискалната сфера. Докладът на двете организации предлага ЕС да въведе нови ограничения за максималните размери на превозните средства, които да бъдат одобрени в следващите години. Идеята е всички бъдещи коли, одобрени в Европа, да имат максимална широчина от 192 см и до 85 см височина на предния капак.
Пазарният тренд при новите автомобили в момента е дължината да се увеличава средно с 1,2 см годишно, докато широчината, общата височина и тази при капака - с около 0.5 см годишно. Ако тази тенденция продължи, средният автомобил, който през 2000 г. бе с габарити 4,09 х 1,69 метра, вече ще е 4,56 х 1,90 метра през 2040 г.
Авторите на доклада отдават голяма част от тази еволюция на възхода на SUV и на стратегията на много производители, които през последните години намалиха предлагането на малки автомобили, за да се съсредоточат върху по-големи и по-печеливши. Това обаче има пряко влияние върху паркирането в градовете. Ако тенденцията не се промени, до 2040 г. европейските градове ще загубят между 8,5% и 14% от капацитета си паркиране.
Това не означава, че общините ще премахват паркоместа. Просто в съответните участъци ще има по-малко място, заради по-големите габарити на колите. Сред дадените като пример градове е Мадрид, където до 40 500 автомобила вече няма да може да се поберат в съществуващите паркоместа. Рим би останал без 58 000 до 95 500 места, докато загубите на Лондон и Берлин биха надхвърлили 100 000.
Проблемът обаче не се ограничава само до пространството. По-дългите превозни средства и, най-вече, с по-висока предна част увеличават и риска за пешеходци, велосипедисти и мотористи при инцидент. Оценките сочат, че запазването на настоящата тенденция би причинило още 2570 смъртни случая между 2026 и 2040 г.
Един от най-тревожните аспекти е височината на капака. Изследване на белгийския институт Vias, използвано като референтна информация, свързва повдигането на предния капак с 10 см с 27% по-висок риск от смърт при уязвими потребители, участващи в сблъсък. Ако очакваната еволюция продължи, през 2040 г. смъртните случаи с прегазени деца може да са с 40% повече, отколкото ако средният размер на автомобилите постепенно се върне към нива, подобни на тези от 2015 г.
Последствията обаче ще надхвърлят градското пространство и сигурността. По-големите автомобили също така се нуждаят от повече енергия, за да се придвижват, независимо дали с електричество или чрез изкопаеми горива. Прогнозите очакват, че до 2040 г. Европа ще се нуждае от допълнителни 22,5 TWh (тераватчаса) електроенергия годишно, което е еквивалентно на производството на 1500 наземни вятърни турбини с мощност 5 мегавата (MWh).
Това увеличение би увеличило разходите за зареждане за европейските домакинства с около 7 млрд. евро годишно и би означавало общо превишаване на разходите от 36 млрд. евро между 2026 и 2040 г.
