Има вечни теми в изкуството като любов, измяна, отмъщение, разделяне на близнаци при раждането, Комплекс на Едип, Комплекс на Йокаста...
Циклични мотиви има и цикличното издание на тази рубрика - щом има устойчиво явление, има и устойчив интерес към него.
Една от постоянно повтарящите се теми е изборът на първо лице, множествено число в определени случаи - тук, естествено, също го правим. Едно лице - дежурният по Прелет, пише само, но вместо "аз" се разполага в "ние" - ужким изразява обща позиция.
Но стига сме теоретизирали аза, разположен в нашето "ние", ами да се заемем с обичайното - да насочим поглед към чуждите особености. На "Телеграф" даже ще цитираме не последния, а предпоследния брой: "Цистерна фалшив алкохол изпиваме на морето". Стига бе! Това е бетер "Валпургиева нощ" на Веня Ерофеев. С извинение към запознатите читатели - пояснение: "Валпургиева нощ" е пиеса, в която героите, затворени в лудница, се наливат с метилов спирт, ослепяват и умират. Накрая идват санитарите и отнасят труповете. Надяваме се, че колегите са добре - каквито и различия да имаме, преди всичко сме хора и пием етилов алкохол.
Вземаме вече актуален брой на "Монитор" и там вече ни канят на тяхната маса: "Две от три риби на трапезата ни вносни". Тук изборът на число и лице подсказва сливане с народа - "ние, българският народ". "Ядем хек и скумрия от Норвегия, сафридът и лавракът - гръцки и турски", продължава изповедта.
Така го дава и "Стандарт" - той пък е на "ние" с богаташите: "Милионерите ни карат 3000 поршета". Числото и автомобилите са изписани в червено - за да скочи читателят като бик срещу плаща на тореадора или като леко момиче в кожен салон.
"Имаме повече ферарита, отколкото електромобили", признава още "Стандарт", а ние завършваме с едно "те" от същия вестник. Като опре работата до ровене в кофите - "Кобрата и брат му ще събират боклук".
Тяхна си работа!
