Лидерите на Словакия, Чехия, Унгария и България се противопоставиха на ултиматума на германския канцлер Фридрих Мерц - одобряването на следващия дългосрочен бюджет на ЕС да бъде поставено в зависимост от нова финансова подкрепа за Украйна.
Премиерът на Словакия Роберт Фицо обвини германския канцлер Фридрих Мерц в изнудване и заплаши да наложи вето върху новия бюджет на ЕС, ако той включва помощ за Украйна, съобщиха словашките медии.
Германският канцлер настоява бюджетното споразумение на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. да включва гаранции за финансова подкрепа за Киев за 2027 г. и следващите години. Нещо повече, Мерц дори заплаши да блокира бюджета на ЕС, ако такива гаранции не бъдат включени. „Колективен ангажимент, че всички ние, без изключение, ще допринесем справедливо за запълването на финансовата пропаст, е съществена предпоставка за решаването на този въпрос и за обсъждането на всякакви други теми, особено на тези с финансови последици“, написа Мерц.
🇸🇰 Fico accuses Merz of blackmail and threatens to veto the new EU budget over aid to Ukraine
— NEXTA (@nexta_tv) 10 ноември 2026 г.
Here's the background. The German chancellor insists that the EU's 2028–2034 budget agreement must include guarantees of financial support for Kyiv in 2027 and beyond.
What's more,… pic.twitter.com/ldihX2D9Fp
Ултиматумът идва броени дни преди срещата на лидерите на ЕС в Дъблин в четвъртък и петък, където Мерц настоява да бъде адресиран недостигът във финансирането на Киев
Роберт Фицо изрази възмущението си, определяйки тази инициатива като класически случай на изнудване, и заплаши да наложи вето на всяко подобно решение. Според него Унгария, Чехия и България заемат същата позиция.
„Имаме равен глас по този въпрос“, каза Фицо във вторник, докато посрещаше чешкия си колега Андрей Бабиш в Братислава.
„Точно както г-н Мерц говори за използване на ветото си, аз мога да кажа абсолютно същото. Имаме същото право на вето, каквото има и германският федерален канцлер.“
Андрей Бабиш иронизира, че Мерц „вероятно не осъзнава“, че предложеният бюджет на ЕС вече е заделил 100 милиарда евро за Украйна. Тези средства обаче няма да бъдат налични до 2028 г., докато Киев е изправен пред недостиг от 70 милиарда евро през следващата година.
„Днес няма да бъде обикновен ден – далеч не. Днес трябва да отговорим на изнудването“, каза Фицо, изразявайки недоволството си.
Мерц прие унгарския министър-председател Петер Мадяр в Берлин във вторник, само ден след като писмото стана публично достояние.
В края на двустранната среща Мадяр ясно заяви, че се противопоставя на обвързването на бюджета на ЕС с помощта за Украйна, като изтъкна, че двата въпроса са по същество различни.
Мадяр заяви, че Унгария не може да поемат ангажимент за нов дълг на европейско ниво, тъй като вече се бори с овладяването на нарастващия си публичен дефицит.
„В това отношение това очевидно е неприемливо за нас по вътрешнополитически причини, но ще преговаряме в Берлин, Дъблин и Брюксел“, каза той.
Говорейки във Варна, българският министър-председател Румен Радев също посочи високите нива на дефицита като причина България да бъде освободена от бъдещи кредитни линии за Украйна. Радев заяви, че страната ще продължи подкрепата чрез други средства, като например енергийни потоци. „България по никакъв начин не блокира решенията на ниво Съвет, които се вземат с единодушие, за да може всеки да подкрепи (Украйна) според възможностите си“, каза Радев.
Словакия, Чехия, Унгария и България принадлежат към „Приятели на кохезията“ – група от 17 държави, която иска да защити кохезионните и земеделските фондове в следващия дългосрочен бюджет на ЕС. Това ги постави в челен сблъсък с „спестовните“ (пестеливите държави), които настояват за цялостни съкращения.
„Спестовните“ включват някои от най-големите донори за Украйна, като Германия, и се отнасят с недоволство към начина, по който Словакия, Чехия, Унгария и България се опитват да се откажат от подкрепата за Украйна, докато в същото време изискват кохезионни фондове.
