Руският президент Владимир Путин най-после публично призна, че икономиката на страната е зле, но отказа да назове причината за това - продължаващата вече над 4 години война срещу Украйна.

Владимир Путин свика спешно заседание в Кремъл, на което поиска обяснение от правителството и Централната банка защо тази година икономиката се представя по-зле, отколкото очакваха самите банкери и министри, както и много експертите и анализаторите. Той нареди да бъдат изготвени и спешни мерки за възстановяване на икономическия растеж. 

Според Министерството на икономическото развитие, БВП през първите два месеца е бил с 1,8% по-нисък, отколкото през януари-февруари миналата година. Институтът за икономически прогнози към Руската академия на науките измери спад от 1,5% на годишна база за тримесечието. Междувременно, Централната банка прогнозира ръст на БВП от 1,6% през първото тримесечие.

Самият Путин предположи, че причината за намаляването на руския БВП може да са „календарни, метеорологични, така наречените сезонни фактори“. „Вече казах на предишното съвещание, ние го знаем добре, през януари тази година имаше два работни дни по-малко, отколкото миналата година, а през февруари — един работен ден по-малко“, каза президентът. Путин призна, че бизнес активността в страната се определя „не само“ от споменатите от него фактори, но не уточни какво има предвид.

“Производствените индустрии и промишленото производство като цяло, както и системно важни сектори като строителството, понесоха загуби”, оплака се Путин. Според Росстат строителството се е свило на годишна база с 16% през януари и с 14% през февруари.

„Вече казах на предишното съвещание, ние го знаем добре, през януари тази година имаше два работни дни по-малко, отколкото миналата година, а през февруари — един работен ден по-малко“, каза президентът. Путин призна, че бизнес активността в страната се определя „не само“ от споменатите от него фактори. Но той не уточни какво точно има предвид.

В края на четириминутно видео, публикувано от Кремъл, държавният глава обяви, че възнамерява да обсъди предложените от правителството мерки за балансиране на бюджета. 

Сред участниците в срещата, свикана от Путин, бяха премиерът Михаил Мишустин и неговите заместници Денис Мантуров, Татяна Голикова, Дмитрий Григоренко, Александър Новак, Марат Хуснулин и Максим Орешкин. Присъстваха също управителят на Централната банка Елвира Набиулина, министрите на финансите и енергетиката Антон Силуанов и Сергей Цивилев, ръководителят на Федералната данъчна служба Даниил Егоров, ръководителят на Федералната митническа служба Валери Пискарев и председателят на PSB Bank Пьотр Фрадков.

Това е първата среща, на която Кремъл публично призна икономическите проблеми. През февруари премиерът Мишустин спомена за многочасова среща с Путин и Набиулина, за да обсъдят нарастващия бюджетен дефицит на Русия. Кремъл обаче не обяви публично такава среща по това време.

В края на първото тримесечие на 2026 г. руският бюджетен дефицит достигна 4,6 трилиона рубли. Това е с 20% по-високо от планирания дефицит на Министерството на финансите за цялата година. "Дупката" се дължи на увеличените разходи - те са 12,9 трлн. рубли, което е със 17% повече от същия период на миналата година. В същото време приходите са 8,3 трлн. рубли или с 8,2% по-малко. Сривът на приходите от петрол продължава - те са 1,4 трлн. рубли, или 45% по-малко. Такъв дефицит трудно може да бъде покрит дори с допълнителните доходи от повишените цени на петрола заради войната срещу Иран и свалянето на част от санкциите срещу Русия, които се оказаха и краткотрайни.

В края на февруари Ройтерс, “Ведомости” и Bloomberg съобщиха, че правителството обмисля актуализиране на бюджета. Планът включваше намаляване на всички „несъществени“ разходи както във федералния, така и в регионалните бюджети с 10%. Според изчисленията на Bloomberg, това би изисквало съкращения на бюджета до 2 трилиона рубли.