Изключително лоши са средните резултати на извънредното национално входно ниво по математика в 6. клас, провело се на 3 октомври. "Средната оценка от теста е среден 3.42", съобщи министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред Би Ти Ви вчера.
Днес от МОН дадоха повече подробности. "Постигнатият среден резултат е 8,89 точки от общо 20. Това представлява около 45% постижимост, като най-добре са се справили учениците от София и Смолян, а с най-ниски резултати са тези от Сливен и Видин", разясниха от министерството. От ведомството отчитат, че резултатите са съизмерими с тези от националните външни оценявания в края на 10. клас. и показват редица дефицити в областта на математиката, за които е нужна както системна работа в училищата, така и промени в учебните програми и учебния план, за да се освободи повече време за упражнения и затвърждаване на знания.
Общо 689 шестокласници са постигнали максимален резултат от 20 точки, а 4179 имат пълни точки на последната задача, в която се изисква изчисляване на разход за гориво и прилагане на проценти в реална ситуация. Още 7638 учениците са получили максимални 4 точки на другата задача със свободен отговор, която проверява логическото мислене за обмен и размер на телата.
"Тези резултати показват, че част от учениците успешно прилагат математическите знания в житейски ситуации, но в същото време изследването потвърждава, че за друга практическите и геометричните умения все още остават предизвикателство. Шестокласниците срещат трудности при работа с проценти, обикновени и десетични дроби, при прилагане на формули и изчисляване на лица на фигури", посочват от МОН.
Онлайн проучването откроява и области с добра постижимост, които показват логически умения при децата. Те се справят добре с четене и тълкуване на данни от таблици и кръгови диаграми, което е показател за добри аналитични и визуални способности. Учениците демонстрират и владеене на основни аритметични дейности, като успешно разпознават кратни числа и делимост, и пресмятат стойност на числови изрази.
Резултатите от проучването потвърждават наблюденията за трудности именно в 5. и 6. клас - малко след прехода на децата от начален към прогимназиален етап, когато се срещат с нови учители, а понякога изцяло сменят училището и средата си. Именно затова МОН проведе изследването целенасочено в този етап, за да проследи как тези фактори влияят на резултатите по математика - доколко спадът им в по-горните класове се дължи на натовареността на учебните програми и съдържанието, на смяната на средата или други фактори.
МОН ще използва резултатите за предприемане на конкретни мерки и насоки за работа, включително промени в учебните програми, които да позволява повече време за упражнения, практическа работа и прилагане на наученото в практиката. Целта е учениците не просто да преминават през материала, а да разбират смисъла на задачите и връзките между наученото. Сред останалите мерки са осигуряване на повече часове по математика, обвързване на част от приема в университетите с матура и изпити по предмета, езикова подготовка по български език на децата, които не ги знаят, за да могат да усвояват пълноценно всички учебни предмети.
В изследването участваха близо 48 000 ученици от 1678 училища в цялата страна. Проучването премина нормално и без сериозни технически проблеми с достъпа и работата в платформата. В различни населени места поради влошените метеорологични условия и липсата на електричество, 21 училища не успяха да се включат, като за тях беше осигурена възможност да организират теста на училищно ниво.
Целта на изследването бе да направи диагностика на системата на национално ниво, която да се използва инструмент за подкрепа - за да покаже къде са необходими допълнителни ресурси или насоки. Резултатите ще могат да бъдат вписвани като текуща оценка, но само при желание на ученика и по преценка на учителя.
Забрана на социални мрежи до 15 годишна възраст
"Сред 89 държави нашите ученици са едни от тези, които прекарват най-много време пред екраните, на второ място сме, но по процент на разсейване, сме на първо. Видеосъдържанието има най-вредно въздействие при децата, има и елемент на пристрастяване", коментира образователният министър пред Би Ти Ви по повод очакваната забрана на телефоните в клас. По думите му в 830 училища от общо 2300 са изцяло ограничени телефоните, което е 35%, а в останалите са ограничени за една част от учениците.
"Телефоните и продължителното стоене пред екраните имат зловредно въздействие. Все повече страни започват да ограничават и социалните мрежи – Австралия ограничи, този разговор се води и във Франция. Аз бих инициирал един такъв дебат за забрана на социалните мрежи за младежи до 15-годишна възраст, въпреки че малко излиза извън тясната ми секторна компетентност. Имаме достатъчно данни, че има зловредно въздействие - те пречат на образуването на префронталната част на мозъка, която е свързана с най-важните умения като концентрация, критично мислене, планиране. Тя се развива до 20-25 години тази част на мозъка и според изследвания вредите са 5 пъти по-големи, отколкото при алкохолизъм", коментира министър Вълчев. По думите му времето, прекарано пред екраните може да се използва за развиването на много други умения.
Министър Вълчев посочи още, че ще има увеличение на учителските заплати през 2026 г., но все още не са ясни параметрите на това увеличение. Относно оспорваните от родителите в съда промени в изпита по математика след 7 клас, той обясни, че ако те спечелят, изпитът ще се проведе с повече практически задачи, без да се включват природните науки.
