Ако средно за чуждите ученици образователните загуби в следствие на пандемията са били към 6,8 месеца, то за българските ученици изоставането е с около 1 година. Ако доскоро 53 на всеки 100 деца от икономиките със средно развитие, към които спада България, са били в "образователна бедност" (нов термин за натрупани пропуски в обучението - бел. ред.), то след коронавируса този дял се повишава с 10% - до 63 на 100 деца в риск, които са със сериозни дефицити в обучението заради здравната криза.

Тези тревожни данни съобщи Наталия Митева, мениджър „Образование и социално въздействие" в "Телелинк Бизнес Сървисис", позовавайки се на доклад на Световната банка (СБ), по време на представянето на традиционния мониторингов доклад на сдружение "Образование България 2030". Тази година той е под надслова "Образование в застой" - намек за стопираните заради пандемията проблеми в училищата, които и т.г. остават същите, без особен напредък.

"През 2014 г. преждевременно напусналите образованието са били 12.9%, а през 2020 г. - 12.8 на сто. Всяка година над 10 000 ученици продължават да отпадат от училище и Механизмът  за превенция на отпадането не може да предотврати това", коментира един от авторите на доклада Стефан Лазаров. По думите му уязвимите групи ученици продължават да са изправени пред големи образователни, икономически и социални пречки при достъпа до образование и неговото завършване, които не могат да бъдат разрешени само чрез образователни мерки.

Продължават все така да са ниски и образователните резултатите на учениците ни, които все още се оценяват върху предметното знание и възпроизвеждането на информация, а не според техните компетентности да се справят с реални практически задачи от ежедневието. "Бюджетът за образование през 2021 г. е стигнал до 4.5% от БВП, но той все още не гарантира качество", коментира още Лазаров, допълвайки, че за поредна година нямаме инструмент, който да измерва добавената стойност на обучението на дадено училище. "Нямаме концепция за добавена стойност. НВО-тата не са валидирани - нямаме доказателства, че измерват нещата, които твърдят, че измерват", казва още той. Затова "колкото и повече да влагаме допълнително в образованието, резултатите ще остават същите", посочват анализаторите, позовавайки се на проучване на СБ.

"COVID постави образованието ни в положението "криза в кризата". Главното пренареждане трябва да е от гледна точка на резултатите на учениците, за да могат те да мръднат напред. Не трябва да имаме неграмотни ученици, както и да финансираме дейности, но не и резултати", посочи и Наталия Митева. По думите й учителят е ключовият фактор за образователния напредък, затова и в доклада анализаторите отделят специално внимание на мерките за тяхната подкрепа. "Крайно време е промените да започнат отдолу нагоре", апелира и Тодорка Русинова, директор на училище "Светлина" в Айтос.

"Забелязваме повишена несигурност и спадане на самочувствието на учениците. При уязвимите групи има още по-голямо изоставане. И баби, и дядовци обучавахме по време на онлайн обучението, но когато учениците останат сами, не могат да се справят с предизвикателствата", коментира Русинова. По думите й част от учениците пък са развили латентност и ниско самочувствие - в следствие на свръхамбициозни родители, иззели функциите на децата си, които от своя страна са загубили част от навиците си за учене и нагласата, че могат да се справят. Изследване в училището е установило повишена тревожност сред учениците в 4-5 клас, когато се преминава в нов етап, затова и с тях е планирана допълнителна работа. От нейна гледна точка механизмът не е ефективен от гледна точка на учениците, които спират да ходят на училище след 7 клас. "Няма механизъм, който да накара родителите на тези деца да ги върнат в училище", казва Русинова, която вижда решение на проблема в преобразуването на средищните училища с обединени до 10 клас - така, според нея, ефектът ще е по-силен за въпросните ученици.

"Ключовите компетентности звучат имагинерно на повечето учители, които не могат да излязат от стандартното си мислене. Но това е не, защото не искат, а защото нямат инструментариум, който да ги подкрепя, няма адекватност и при обученията им", казва още директорката. По отношение на квалификацията изследователите посочват, че за поредна година обратната връзка, която учителите следва да дават след всяка проведена квалификация и обучение, остава на хартия.