facebook
twitter

ГОРЕЩИ НОВИНИ / Просвета

Какво ново очаква образованието през 2020 г.

Задължителна градина за 4-годишните, по-малко изпити за четвъртокласниците и повече за десетокласниците - това са част от промените, които се въвеждат тази година
19358
 Илияна Кирилова
И десетокласниците вече подлежат на изпити - по български и литература и по математика

По-малко изпити за децата в четвърти клас и повече за учениците в 10-и клас, нови олекотени програми по математика за 5-и, 6-и и 7-и клас, по-високи заплати за учителите, но и повече изисквания към тях за разчупване на традиционното преподаване, първи независими оценки на част от школата у нас и т.н. Това са част от новостите, които очакват системата на българското средно образование през 2020 г. На университетския фронт също няма да е леко - там се очаква приемането на ключови промени в закона за висшето образование.

 

За най-малките

 

От учебната 2020/21 г. 4-годишните деца също ще подлежат на задължително предучилищно образование като по-големите, като законовите промени за въвеждане на новото изискване ще започнат да се подготвят още този месец. Очаква се обаче големите градове да извоюват отсрочка за тази промяна, тъй като в тях има проблеми с недостига на места за децата. Тепърва ще се уточнява и дали задължителното предучилищно образование трябва да е само в градина, или може и в училище - нещо, което никак не се нрави на родителите. 

 

За учениците

 

От тази година четвъртокласниците ще имат само два изпита вместо четири - по български език на 27 май и по математика - на 29 май, тъй като досегашните изпити по "Човекът и природата" и "Човекът и обществото" отпадат. Според някои родители това съвсем ще демотивира децата им да изучават природните науки, които и без това са неглижирани в следващите етапи на образованието, други пък се радват, че учениците се облекчават. Ефектът ще се види в близко бъдеще. За четвъртокласниците има още една ключова промяна - учебната година се удължава и децата ще учат не до 31 май (14 седмици), а до 16 юни (16 седмици).

Изпитите за седмокласниците се изместват с една седмица по-рано - националното външно оценяване по БЕЛ ще е на 9 юни, а по математика - на 11 юни. Изпитът по български език и литература за тях ще е върху 20 български творби, а не както досега върху 12. Причината е, че от настоящата 2019/20 г. изпитът в частта по литература ще измерва знанията на младежите, придобити не само в 7-и клас, а и в 6-и клас. За следващата 2020/21 г. се очаква те да бъдат препитвани върху целия материал, изучаван от 5-ти до 7-и клас. Докато тестът по български за седмокласниците остава с 26 въпроса, този по математика ще е с 2 въпроса по-малко - 23 вместо тазгодишните 25.

На учениците между 5-и и 7-и клас от просветното министерство обещаха нови, олекотени програми по математика, които да оставят повече време за затвърждаване и преговор на наученото. От МОН вече започнаха преглед на сегашните програми.

Най-голямата промяна очаква десетокласниците, които също като четвъртокласниците започнаха от тази учебна година да учат по нови учебни програми и учебници. През юни те за първи път ще се явяват на национално външно оценяване, на каквото вече подлежат по силата на новия училищен закон, според който наученото от учениците следва да се мери при завършването на всеки етап (в случая първи гимназиален). Изпитите им пак ще са по български и по математика - съответно на 9 и 11 юни, въпреки предупреждения на учители, че акцентът върху тези два предмета съвсем ще пренебрегне останалите. На двата изпита подлежат всички десетокласници, без значение дали смятат да продължат или да приключат образованието си. Те ще имат възможността да продължат във втори гимназиален етап в същото или в друго училище, да преминат от професионална към профилирана подготовка и обратно. При преместване от едно училище в друго или от една паралелка в друга трябва да се вземат предвид свободните места, както и рамковият учебен план, по който е учил ученикът до 10-и клас (от него зависи дали ще се държат приравнителни изпити). Учениците, които завършват 10-и клас в обединените училища, обаче ще могат да продължат обучението, едва след като кандидатстват за прием в друго школо (за места в допълнителен план-прием, който ще обявяват училищата). Втора кампания по кандидатстване на практика ще има само за около 800 ученици от обединените школа, като именно за тях оценките от НВО-то ще са от значение (те ще кандидатстват с тях).

Изпитите за проверка на дигиталните компетентности на десетокласниците са в периода между 15 и 19 юни, а изпитът по чужд език за тях, който е по желание - на 17 юни.

Новости има и за учениците, които на 15 септември ще постъпят в 11-и клас (сегашните десетокласници). Те за първи път ще започнат да учат по новата учебна програма, която ще е силно профилирана - младежите ще имат само 5 учебни предмета - български, литература, математика, спорт и гражданско образование, а останалото време ще е посветено на 2-3 профилиращи предмета.

Матурите за зрелостниците ще са отново в третата седмица на май - 20 и 22 май.

 

За учителите

Педагозите посрещат 2020 г. с увеличени заплати. Минималната стартова заплата за учител се повишава от 920 на 1085 лв. Възнагражденията на старши учителите скачат от 955 на 1120 лв. на главните учители - от 1005 на 1176 лв., на заместник-директорите - от 1065 на 1246 лв., а на директорите - от 1140 на 1334 лв. Финансовите поощрения обаче ще вървят и с по-големи отговорности. От учителите вече ще се иска не просто да предават знания, а да мотивират учениците. За целта те ще трябва да разчупят методите, с които са преподавали досега, да разглеждат повече практически казуси и проблеми, които да учат учениците им да мислят, да използват новите технологии и др. За целта МОН изпрати до училищата кратка книжка с указания как да се въведе компетентностния подход, т.е. как да стане на практика преходът от знания към умения. 

 

ОЦЕНКА

През 2020 г. ще продължи започналата преди няколко месеца независима оценка на училищата у нас, която се прави от Националния инспекторат по образованието. През последните месеци на миналата година външните и вътрешни инспектори успяха да проверят училища от Софийска област, за януари и февруари т.г. е предвидено инспекциите да продължат из училища в Ямболско. Целта е те да дадат обективна оценка на силните и слабите страни на учебните заведения, които след това да бъдат подпомогнати методически от регионалните управления по образованието.

 

ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ

Сериозни промени очакват и университетите. Договори за управление между ректорите и просветният министър, мораториум върху разкриване на нови вузове, изготвяне на национална карта на висшето образоване, ограничаване на т.нар. летящи професори, въвеждане на минимална заплата за преподавателите и т.н. - всичко това са само част от предложените от МОН промени в закона за висшето образование, които очаква да влязат на второ четене в просветна комисия още през първите месеци на 2020 г. Надеждите се те да излекуват пороците в системата на висшето образование и да повишат отговорността на ректорите по отношение на харченето на публични средства и др.

11

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

МОН започна голямо допитване за новите учебни програми
Посегателствата спрямо учителите се увеличават
Родители се оплакаха от програма за сексуално образование

11.02.2020

2489 36

Коментари

Zavinagi CSKAR
снимка на Zavinagi CSKAR

...направете безплатни учебниците и помагалата в училищата...както беше по времето на лошия комунизъм...

 

...поне да стигнем нивото на социализма по времето на Бай Тошо...

wake_up
снимка на wake_up

Какъв е смисълът учител по химия да "разчупва" методите си на работа, за да привлича интереса на учениците, като химия няма да им трябва за никакви изпити? Дори и за матура, след като в 11 и 12 клас обучението по химия в масовите училища, които са езикови, ще бъде 1 час седмично (а може и да няма такъв). От какъв зор вторият изпит след 10 клас ще е само математика?! Учениците в гимназията са личности с изразени интереси. Ако ученикът се интересува в 8, 9 и 10 клас от химия, защо му подрязвате крилата с математика и защо  "изтупвате" родителските джобове за частни уроци и по химия, и по математика. И по литература. После се чудите защо няма кандидатсващи с химия и физика, и защо има недостиг на учители по тези дисциплини.

Zavinagi CSKAR
снимка на Zavinagi CSKAR

...математиката е царицата на всички науки...според мен единствената задължителна матура трябва да бъде тази по математика...и в 10 клас...и в 12-ти....втора матура по желание...

 

...също трябва да се изучава оказване на първа помощ...защото хората масово са неграмотни в тази насока...а грамотността в тази насока може да спаси много човешки  животи ...

Nashenec

Не знам дали е царица, ама физиците казват за нея "Това е помощно средство за описание (!!!не за изучаване) на природата и нейните закони !"

wake_up
снимка на wake_up

Не, не трябва, защото убива академичния интерес на гимназистите към други науки, като същевременно отнема учебно-работното им време да усвояват качествено знания и умения по предпочитан предмет, а ходят с мъка на частни уроци срещу съответната сума по математика. Училищата са станали болнолечителници на дегенерати, принудени да учат насила неща и то в ненужен обем. Поради което и дегенерирали. Дегенерацията им започва още от първи клас, когато хлапетата са поставени в ситуация на пълен шок - 5 редовни часа, 5 часа занималня, после учене вкъщи до 8 - 9 часа. Децата, които не могат да се справя, а те не са малко, акумулират шока в агресия - нервничата, хапят се един друг, бият се. Оттук насетне тия деца ще си останат "отпадъкът" в системата. После - 5 клас, по 7 часа на ден + клубове интереси + уроци по БЕЛ, математика, език + учене вкъщи = "работен ден" по 12 - 13 часа. ... "Отпадъкът" се натрупва.

Смятат, че като въведат градината от 4-годишна възраст, ще преодолеят шока на първи клас и изперкването. Съмнавям се.

Nashenec

Природните науки трябва да се учат и знаят, а не само български и математика. За литературата съм много скептичен, особено като знам какво се изучава.

Антей

 

Подкрепяме мнението на всички колеги!

 

По чужда телевизия онзи ден гледахме

филм за образованието на децата на Индия!

 

Красота бе, хора.

Като организация, инфраструктура, ... всичко

с изключителна грижа за образоване на

УМНИ подрастващи индийчета!

 

Показаха занимания на 3-годишни дечица,

които са в детската градина - 4 часа

и после си отиват в къщи, за да спят доволни

и щастливи, и поумняващи!

.....................

 

В България - с образованието се правят БЕЗУМНИ неща!

 

И резултатите са налице - тенденция към 

оглупяване на българчетата.

Справка последните изследвания на PISA!

...........................

 

Кой измисля тези промени?

Какво искаме да постигнем с тези промени?!

 

Кажи бе, госпожо зам.-министър Таня Михайлова,

обясни на нас простосмъртните, ти знаеш ли

 

за какво се правят промените -

 

1. Каква е  идеята, целта на "образованието" 

 

2. За какво подготвя младото поколение,

 

3. Какви задачи ще решава младото поколение

 

4. Къде младите ще влагат получените знания и умения 

 

Всичкото това "образование"- на подрастващите

 

обяснете молим 

 

как ще работи за развитието, за бъдещето на държавата си?!

 

 

Знаете ли, в какви направления и сектори на стопанството

ще се развива държавата!?

 

1. Ако знаете - къде са професионалните училища?!

 

2. Смазването на общообразователната подготовка 

ощетява подрастващите умове, 

 

лишава ги от възможността да правят нови открития,

без каквито -  

всяко общество е обречено на ... упадък!

 

Знанието е всеобхватно, а не фрагментарно -

 

физиката е свързана и с химията и с биологията

и с математиката и с литературата и с музиката

и с рисуването.

 

Всичко това създава - отличните умения и нови знания!

За възход!

.........................................

 

п.с. Не знам дали е утеха, че в западните университети 

се влиза все още само по документи!

 

Но оцелелите от "животворящото" родно образование

деца - да могат да се върнат

и да работят компетентно за държавата си.

 

⚓️

 

 

dobadoba

Докато принципът е 'парите следват ученика/студента' забравете за каквото и да е 'ново'

И 2К да направят заплатите в сектора, учителят няма права да въдвори ред в клас.

⚓️

бастун

Просто статистически от 100 ученика в гимназиален клас (примерно 10 клас) само 1-2 биха имали сериозен интерес към Химия, толкова към Биология или Физика, общо взето и Математика. Останалите със сериозен интерес към науките са се ориентирали към специализирани гимназии още след 7 клас. Никакъв смисъл няма (тоест си е голяма глупост) да се следва една изключително порочна практика още от социализъма  (и даже от по-рано) за наливане в главата на гимназистите на полу-академични знания в широк кръг дисциплини. Тове е просто безсмислено и практически невъзможно. Даден ученик може да усвои само определен тип знания които са психологически интересни за него. Останалото трябва да е по изключително остатъчен принцип който наистина да се формулира като обща куртура.

Антей

 

Дали имаме предвид едно и също,

но

 

1. След като общообразователната подготовка

е била ефективна преди 30 години -

 

доказателствата са пред всички нас -

постиженията на днешните 45, 50, 60-годишни българи

 

какви са причините днес да е 

безсмислено и практически невъзможно.

 

2. Да помолим редакцията да вземе мнението на един от 

най-големите български будители на съвремието

 

Учителя по физика Теодоси Теодосиев - с реализирани

десетки български деца до световния научен връх

 

да се изучават или не - основните

хуманитарни и природни учебни дисциплини.

Защото говорим за ПРОГРЕС, а не за деградация.

....................................

 

Иначе съгласни -

при неразбираемото съдържание в учебниците

и организация на учебната програма, наистина:

Даден ученик може да усвои само определен тип знания ...

 

Хем затормозяване, хем безпътица -

е как на децата

да им се учи и да искат да ходят на училище?!

................

 

п.с. Цяло чудо е, че още не са закрити

езиковите и математически гимназии, нали...

 

 

бастун

Само мит е силната "общообразователна подготовка" при социализъма. Всъщност самата такава подготовка е мит. При социализъма имаше силно развити професионални училища с най-различен профил. Имаше някакво що годе прилично финансиране за материална база, някаква система за реално практическо обучение, стажове. После и самата професионална реализация като част от системата. Разбира се тия неща изобщо не бяха перфектни, имаха и своите редица недостатъци. Всичко това след 1990г. бързо започна да деградира и от средата и края на 90-те вече беше само пародия.

Още веднъж - природните науки не са самоцел, те не са лъжица за всяка уста, а само за ограничен кръг деца/ученици които имат интерес към тях. Така е било винаги.

Влез или се регистрирай за да коментираш