Делото срещу новите правила за критериите за определяне на изследователските университети започва да се гледа при закрити врата, става ясно от определение на Върховния административен съд от 11 май т.г., дало начало на производството.
То бе заведено в края на март от Съвета ректорите, които възразяват срещу премахването им като организация, даваща номинация за членове на междуведомствената комисия в МОН, която оценява научните резултати на висшите училища при кандидатстването им за Списъка на изследователските университети. Доскоро тази комисия включваше представители на МОН, на министерството на иновациите, на Българската академия на науките и на Съвета на ректорите. Според новите правила от 5 ноември 2025 г. мястото на Съвета на ректорите в тази междуведомствена комисия е отнето от Селскостопанска академия.
Любопитно е, че ответникът по делото, случая Министерският съвет (правилата за изследователските университети са в ПМС 226), настоява то да се прекрати с мотива, че Съветът на ректорите няма правен интерес да обжалва новите правила. "Жалбоподателят не следва да подава такава жалба, тъй като не е активно легитимиран. Активна легитимация имат съответните членове, попадащи към Съвета на ректорите, но не и самото сдружение, тъй като засяга съвсем други права и задължения. Жалбата в тази връзка е изцяло недопустима, поради което считам, че не трябва да се дава ход на делото, а същото следва да се прекрати, поради липса на правен интерес", заявява юристконсултът на МС.
От Съвета на ректорите остро възразяват срещу подобно становище, изтъквайки текст от закона за висшето образование, уреждащ статута и правомощията му. Той ясно казва, че орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред държавните органи и за даване на становища и предложения е именно Съветът на ректорите. Оттам изтъкват, че досега са били членове на комисията, оценяваща университетите, което освен че показва наличие на правен интерес, означава и че е налице директно лишаване от прилагани досега права. Прокурорът по делото заема същата позиция - че правата на Съвета на ректорите са засегнати, доколкото той е имал права при действието на старата редакция на закона.
ВАС решава да даде ход на делото, като по искането на държавата предстои да се произнесе в закрито съдебно заседание. Очаква се съдът да уважи или отхвърли възраженията на държавата (в лицето на МС), според която Съветът на ректорите няма право въобще да обжалва правилата, които счита за дискриминационни. Като страна в производството е конституирано и министерството на образованието, което е поискало това.
Съветът на ректорите обжалва и друга част от постановлението в Комисията за защита от дискриминация. Пред нея се оспорва формулата, по която се изчисляват резултатите на университетите по определени показатели. Те поставят малките и средните висши училища в теоретична невъзможност да постигнат минималния изискуем праг, независимо от качеството на научната си дейност и постигнатите резултати, смятат от Съвета на ректорите. Оттам коментират, че приложението на тези правила вече е потвърдило тази теза и е породило огромни неравенства в полза на конкретен университет. За тях писа "Сега" в друг свой материал.
Сигнал
"Темата е символична и принципна, защото засяга отношенията държава-университети като цяло, не единствено при управлението на конкретен министър, а при поредица от такива. Становището на МС е правен абсурд, защото като орган, даващ номинации, Съветът на ректорите се заменя в самата комисия с друга неотносима по тези въпроси институция като Селскостопанската академия. То е и управленски шамар върху законовия орган, защитаващ по силата на закона интересите на общността. Пълно неуважение, граничещо с обида, ясен знак, че всички послания за партньорство и търсене на съгласуване на предлаганите политики от страна на държавата и то в продължение на управленията на няколко различни правителства са единствено лицемерни кухи фрази", заяви адв. Калин Костов, защитаващ Съвета на ректорите по делото.
