74.8% от родителите одобряват забрана на социалните мрежи под 15-годишна възраст. Това показва проучване по темата на агенция "Мяра", представено от Първан Симеонов на кръгла маса на министерството на образованието. По думите му изследването не е представително - то е сондаж по телефона и регистрира обществени инстинкти, а не нагласи, но така или иначе показва, че попътен вятър за промяната има.
Инициативата на МОН бе съвместна с комисиите по образование, по демографската политика, по здравеопазването и по социалната политика, като целта й бе да се проведе обществен дебат за въздействието на социалните мрежи върху децата и учениците, както и за възможните подходи за регулиране на употребата им.
Министър Вълчев цитира данни на СЗО, според които след 2010 г. има рязко увеличение на психичните проблеми сред подрастващите в Европа, като пандемията е ускорила тази тенденция. "Ако през 1994 г. 49% от 15-годишните момичета са проявявали по един психологически симптом седмично, то през 2022 г. този дял се увеличава на близо 75%", отчете министърът. При момчетата тези стойности през 1994 г. са били 35%, а през 2022 г. увеличението достига до 50%. Друго изследване между 204 държави показва, че страната ни е водеща по скорост, с която се влошава психичното здраве на децата и младежите до 24 г., като ключова роля има новата дигитална среда. "Според изследвания децата прекарват близо 2 часа дневно в социалните мрежи. Това е повече от 10% от времето, в което са будни", посочи той.
По думите му прекомерната употреба на социални мрежи засилва тревожността, понижава самооценката чрез постоянни социални сравнения, увеличава риска от депресия, нарушава съня и води до изолация. Същевременно безцелното „скролване“ потиска и забавя развитието на ключови когнитивни, социално-емоционални и двигателни умения, особено в ранна възраст. "Освен че оказват вредно въздействие, социалните мрежи имат и умишлено заложени пристрастяващи елементи и не може да очакваме, че ще се справим с проблема само с говорене. Убеден съм, че с подходящ микс от мерки - разумно ограничаване на използването им, разговори с родителите, промяна на нагласите, обучение на учителите, системни решения в технологичните фирми и др. - може да постигнем добри резултати", посочи той.
"95% от учениците от 11 до 16 г. са ежедневно в социалните мрежи, а 1/3 от тях са в постоянна свързаност с устройството си. Най-много се използва TikTok, който залага на кратки 30 секундни видеа, изискващи нисък праг на внимание и криещи риск от екранна зависимост", посочи Калоян Дамянов от регионалния център за приобщаващо образование в София. По думите му е нужна не крайна забрана, а регулативна рамка - за минимална възраст за използване на социалните мрежи, часови лимити, информирано съгласие на родителите, механизъм в платформи, защитаващ децата и т.н. Министърът на електронното управление Валентин Мундров призова родителите задължително да слагат родителски контрол на телефоните на децата и отбеляза, че повереното му министерство планира въвеждане на система за проверка на възрастта за достъп до социалните мрежи - дигитален портфейл, (какъвто се подготвя и на ниво ЕС), който обаче се очаква да бъде готов чак в края на следващата година.
"Мониторирането от страна на родителите вече стига невиждани висоти. Понякога децата се опитват да се скрият от родителите си в социалните мрежи, но няма къде да отидат", отбеляза депутатът от Елисавета Белобрадова, която обърна внимание и на пристрастеността на самите родители към социалните мрежи. "Добре, ще използваме родителски контрол, но каква алтернатива даваме на децата? От малки ги държим за кабела, в училище не ги учим да учат активно, едно обикновено излизане до Витоша не сме им организирали, а очакваме да са някъде другаде", коментира Пламена Николова от фондация "Райз". Тя даде пример с Исландия, която е намалила от 42% на 5% младежите, които пият, и от 40% на 3% на тези, които пушат, с една мярка - създаване на изключително много възможности за извънкласни дейности, спорт и изкуства за учениците, в близост до техния дом, като за целта са предоставяни ваучери на семействата.
"Проблемът е социален и здравен. училището не трябва да е водещо", заяви Снежина Георгиева, директор на 43-то училище в столицата. По думите й промяната може да се случи чрез редакция на закона за закрила за детето, в който да се разширят задълженията на родителите и да се гарантира техният ангажимент. "Съгласие има, но очакваме някой друг да го предложи, например това да са лошите директори?", посочи и Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета, който също наблегна на отговорността на родителите и на нуждата от адекватни санкции при неизпълнение на евентуална забрана, ако се въведе такава.
"Виртуалният Аз вече е част от нашия нов Аз. Бихме тръгнали срещу естествения ход на времето, ако забраним социалните мрежи. Нужни са регулации в разумни граници", посочи Александър Кръстев, доцент по възрастова психология във Великотърновския университет. "Кое точно регулираме - социалните мрежи, кратки видеа или съдържанието за възрастни", попита и Цветомир Тодоров от Института за правни инициативи. По думите му трябва да е ясно какво забранява и кой санкционираме - родителите, децата или фирмите.
АНКЕТА
Като продължение на дискусията МОН организира и онлайн допитване затова доколко се одобрява забраната за използване на социални мрежи от деца под 15 г. Всеки може да участва в анкетата тук: https://kazva.bg/monsocialmediaban.
