Европейската комисия публикува новата си макроикономическа прогноза -  за ЕС като цяло и за отделните държави членки. За ужас на противниците на еврото скок на цените не се задава, тъкмо обратното, инфлацията ще се успокоява. Според Еврокомисията през 2025 г. потребителските цени у нас тази година ще се увеличат с 3.6%, а догодина, когато се очаква страната ни да влезе в еврозоната, инфлацията ще е двойно по-ниска - 1.8 процента. Освен че няма да е "страховита", инфлацията у нас ще е съвсем близко до очакваните под 2 процента за целия Евросъюз и в "в крак" с еврозоната - 1.7 процента, каквито са прогнозите на ЕК. 

Водещ "аргумент" на политико-икономическия кръг около "Възраждане" е, че въведем ли еврото, цените едва ли не ще полудеят. Всъщност това не се е случило никъде в страните, присъединили се към еврозоната - навсякъде ефектът на еврото върху цените е бил под процент, от порядъка на 0.2% -0.6% (заради ефекта на закръгляването и защото навсякъде има спекуланти). А както се вижда от "горещата" пролетна  прогноза, Брюксел няма притеснения за ценово напрежение в България догодина - тъкмо обратното, очаква успокояване на инфлацията.

Като цяло се очаква през 2026 г. икономиката на ЕС да нарасне с 1.5% (1.4% за страните от еврозоната). Прогнозата за България е за по-висок ръст на БВП - 2.1 процента.

Заплатите - нагоре 

През 2024 г. пазарът на труда остана стегнат, като равнището на безработица беше около 4 %. Разходите за труд се забавиха от 13,8 % през първото тримесечие на 2024 г. на 4 % през четвъртото тримесечие на 2024 г., тъй като инфлационният натиск намаля, а предприятията имаха за цел да ограничат разходите. Очаква се ограничаването на заплатите в частния сектор да продължи, придружено от ограничена загуба на работни места, свързана с влошената икономическа среда и необходимостта от запазване на конкурентоспособността. Заплатите в публичния сектор също ще нараснат значително през 2025 г.  - на фона на стабилното търсене на работна ръка. 

Дезинфлация 

В началото на 2025 г. в България имаше ръст на цените. Обяснението е ясно - бяха възстановени обичайните ДДС ставки за хляба и брашното, за ресторантите, бяха повишени цигарените акцизи, поскъпнаха храни, ток, вода, природен газ, както и други комунални услуги поскъпнаха.

По-високата инфлация на цените на храните на вътрешния пазар в началото на 2025 г. се очаква да се забави постепенно, следвайки международните тенденции. Прехвърлянето на по-ниските фючърсни цени в цените на дребно на енергията и неенергийните промишлени стоки се очаква да задържи инфлацията на ниско равнище. За дезинфлацията при услугите ще допринесат два фактора - ограничаването на заплатите и необходимостта от запазване на конкурентоспособността на изнасяните услуги. 

Бюджената "дупка"

Дефицитът по консолидирания държавен бюджет нарасна до 3 % от БВП през 2024 г. В съответствие с промените в политиката, приети през 2022 г., постоянните увеличения на пенсиите и заплатите, съчетани с по-високи социални обезщетения, продължиха да оказват въздействие върху разходите. Еднократното статистическо отчитане на уредените задължения за работи по пътната инфраструктура за периода 2020—2021 г. е допринесло за увеличението с 0,5 % от БВП.  

За 2025 г. се очаква дефицитът да намалее до 2,8 % - на фона на растящи разходи, но и на растящи приходи. Планира се допълнително увеличение на социалните разходи и заплатите в публичния сектор, особено в сектори като отбраната; очаква се публичните инвестиции да се увеличат през 2025 г.  - с напредък в изпълнението на ПВУ на фона на сериозни забавяния, както и поради очакваните доставки на военно оборудване. Стимулирането на икономическата активност от публичните инвестиции ще допринесе за повече приходи в бюджета. Такъв ще е ефектът и от увеличаването на акцизите върху тютюневите изделия, възстановяване на стандартните ставки на ДДС за хляб и ресторантьорски услуги, събирането на 100 % дивидент от държавните предприятия и от мерките за борба с данъчните измами.

Очаква се нарастването на разходите за заплати, пенсии и социални помощи в публичния сектор да се забави, а приходите, включително социалноосигурителните вноски, да се вдигнат с синхрон с увеличението на заплатите в частния сектор.  

Рисковете

за фискалната перспектива на България все още клонят към влошаване, тъй като постоянните увеличения на заплатите и пенсиите в публичния сектор не са напълно компенсирани и поради потенциалното въздействие на планираните рекапитализации на държавните предприятия, предупреждава ЕК.