Медия без
политическа реклама

Изненада от НС: Заплатите само по банков път, но (почти) без такси

Идеята да не плащаме сметката при неиздаден касов бон в ресторант отпадна

27 Юли 2023Обновена
БГНЕС
Очертават се дълги часове на спорове по закона за бюджет 2023 в Народното събрание.

Бавно и мъчително тръгна окончателното приемане на бюджета за 2023 г. Очертава се тежък и предълъг парламентарен маратон - най-вече заради безкрайни изказвания и реплики от страна на опозицията. 

Особено оживени бяха споровете, засягащи две идеи на финансовото министерство за "изсветляване на доходите" - фирмите да плащат заплати и дивиденти само по банков път. Редица депутати се възмутиха, че това ще затрудни работници и фирми, ще ги натовари с разходи за карти, трансакции, банкомати и прочее, а ще налее още пари в "касите" на банките, които и без друго непрекъснато вдигат таксите. Оказа се, че управляващите са отчели тези съображения, защото в крайна сметка бе гласувано минималната заплата да бъде освободена от банкови такси, а задължителното превеждане по банков път да е за предприятия с персонал над 100 души (първоначално МФ настояваше прагът да е 50 души). Компромисен текст бе приет и за дивидентите - плащането трябва да е непременно по банков път за суми над 1000 лева (МПФ предлагаше 500 лв.). 

Вицепремиерът Асен Василев обясни, че има уверение на Асоциацията на банките в България, че във всички пощенски клонове в страната ще бъдат поставени банкомати и тегленето на суми до размера на минималната работна заплата от тях ще е безплатно.

Червеният депутат Петър Кънев пък се усъмни в ефекта от тази мярка. Той коментира, че всъщност много малко фирми имат персонал над 100 души и тези, които ще трябва да плащат на хората си само по банков път, са само около 1500. 

 

Идеята да не плащаме при неиздаден касов бон в ресторант пада 

 

Очаквано парламентът отхвърли предложението клиентите на ресторанти да могат да не плащат, ако не им бъде издаден касов бон. Идеята се критикува от самата й поява на бял свят, което не попречи на финансовия министър Асен Василев да я защити, макар и вяло. Василев обясни, че новото изискване се поставя само към ресторантьорите, защото към тях имало преференциално 9% ДДС. В отговор на една привилегия въвеждане допълнителна мярка за събираемост, каза Василев. Аргументите му бяха отхвърлени от БСП, които настояха, че няма значение кой не издава касов бон - дали ресторантньори с нисък ДДС или други бизнеси с висок. В отговор на тази критика Искрен Митев от ПП направи редакция, така че предложението да важи за всички нарушители, но после я изттегли. Залата в крайна сметка отхвърли цялата идея, определена от Йордан Цонев от ДПС като екзотична. "Не подкрепяме тази идея, защото няма да сработим. Има много по-сериозна мярка при неиздаване на бон - затваряне на цялото заведение. Тя просто трябва да се прилага", каза Цонев. 

При окончателното гласуване на промените в закона за ДДС отпадна и непосилното бреме фирмите с вземания от над 10 000 лв. да декларират касова наличност всеки месец. Прие се завишаване на прага на 50 000 за тримесечие, над който фирмите ще трябва да декларират наличности. 

 

Енергийна (не)сигурност

 

В началото на дебататите част от депутатите заподозряха финансовия министър, че иска да сложи ръка върху многомилиардния фонд, в който предприятия, печелещи от свръхвисоки енергийни цени, правят отчисления, за да се дават помощи на другите фирми, които пък страдат от скъпотията. Други го упрекнаха, че отново лансира прилагане на схемата на калпак, при което субсиии се дават и на бизнеси, които изобщо нямат нужда от подкрепа. Трети критикуваха Асен Василев, че си "присвоява" част от фонда, която е отредена за малки и средни фирми по европейския механизъм SAFE - 700 млн. лева. В ролята на опозиция участваше Делян Добрев от ГЕРБ, но особено активни бяха Цончо Ганев от "Възраждане", когото колеги вече наричат "Латерната", и Тошко Йорданов от ИТН, който шашна пленарната зала с намеци за обратни сексуални ориентации и критики, че всички от ГЕРБ (без Делян Добрев) се били запътили към другия бряг, където стоял финансовият министър;

Асен Василев обясни, че никой няма намерение да "слага ръка" или да източва средствата за енергийно подпомагане на фирмите. Вноските от свръхпечалбите ще си стоят във фонда и ще се използват само при бум на цените, увери той. Колкото до евросредствата, идеята е, ако от тях останат неизползвани суми, до 400 млн. лева да бъдат преведени на Министерството на енергетиката, което в края на 2021 г. е дало на фонда 450 млн., за да може да заработи. 

В крайна сметка мнозинството прие логиката на финансовия министър. Попълването на фонда за подпомагане на бизнеса, ако отново се случи експлозия на енергийни цени, ще продължи и занапред, като в него ще влизат вноските от свръхпечалби, реализирани от държавни и от частни предприятия.

 

 

Ключови думи:

бюджет 2023

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?