Финансовият министър Владислав Горанов даде заявка, че може да промени силно критикувана от бизнеса схема за запазване на работни места „60/40“, ако тя не дава резултат.

„Да си дадем няколко дни да видим колко хора ще се възползват от мярката“, заяви Горанов като отново посочи, че идеята е била да се подпомогнат само фирмите с перспектива да излязат от кризата и които са пострадали от нарушаването на веригата на доставки. „За две седмици от обявяване на извънредното положение все още не можем да видим истинското проявление на стопанската криза“, смята финансовият министър.

На извънредно заседание на бюджетната комисия в парламента Горанов представи параметрите на актуализирания бюджет. Комисията прие на първо четене актуализация, като единствено депутатите на БСП гласуваха против.

Заради пандемията COVID-19 финансовото министерство коригира бюджета като занижава очакваните приходи с 2.44 млрд. лв. и завишава разходите с 1.07 млрд. лв. От тях един милиард са предвидени за изпълнението на мярката за запазване на заетостта 60/40 чрез трансфер към бюджета на НОИ, а 70 млн. лв. са предвидени за допълнителни лихвени разходи, свързани с увеличението на лимита на държавния дълг от 2.2 млрд. лв. на 10 млрд. лв.

Заради намалелите приходи и увеличени разходи бюджетният дефицит се коригира от нулев до минус 3.5%. Правителството очаква брутният вътрешен продукт да отбележи спад от 3% при планиран първоначално ръст от 3.1%. Предвижда се дъщо така от фискалния резерв да се осигурят 700 млн. лв. за увеличение на капитала на Българската банка за развитие, с които да се гарантират кредити за бизнеса и граждани пред търговските банки.

„Подхвърляте числа, без никакви разчети. Заложеният дефицит ще е много повече от 3.5%, както и спадът на икономиката ще е по-дълбок от 3%, нито безработицата ще падне само с 2 процентни пункта“, контрира депутатът от БСП Румен Гечев. Той попита защо държавата трябва да тегли дълг от 10 млрд. лв., ако дефицитът, който трябва да се покрие, заедно с увеличението на капитала на ББР, правят разход за 4.2 млрд. лв.  „Остават 5 млрд. лв. свободни средства, които не е ясно за какво искате да ги използвате – може би, ще ги пазите да ги раздадете на вашите кметове, защото догодина има избори“, заяви Гечев. И отправи критика, че България дава най-малката държавна помощ в ЕС на закъсалия бизнес с мярката 60/40. „Не виждам да правите икономии в държавната администрация". Съпартийката му Дора Янкова пък попита защо не са разблокирани 1.3 млрд.  лв. за магистрала Хемус, както и 500 млн. лв. за ремонт и поддържане на язовирите. "Това са пари на трупчета", каза Янкова.

Депутатът от ДПС Йордан Цонев поздрави финансовия министър за "пестеливия подход" и за това, че не бърза още през първия месец на кризата да излива бюджетни пари. „На този етап държавна помощ от 1 млрд. лв. е напълно достатъчна“, смята Цонев. Според него много правилно е решено ББР да е гарант за отпускане на кредити, но самите търговски банки да решават на кого може да се отпуснат заеми. „В условията на криза ДПС отказва да бъде несъпричастна. Институциите трябва да са единни“, каза Цонев и увери, че ДПС ще подкрепи актуализацията на бюджета.

„Да не забравяме, че с отложените срокове за плащане на корпоративния данък оставяме в бизнеса допълнителна ликвидност от 600 млн. лв.“, напомни шефът на бюджетната комисия Менда Стоянова.

Финансовият министър обясни, че стратегията на правителството е да осигури достатъчно фискални буфери в тази непредвидима обстановка и затова предлага нов дълг до 10 млрд. лв. "Ако до есента се наложи да го изтеглим, ще трябва да правим нова актуализацията на бюджета", каза Горанов.

Всеобщо намаляване на заплатите в държавната администрация обаче няма да има. Все пак предстои след първото тримесечие да се прави атестация на чиновниците и тогава ще се прецени кои са работили в по-голям риск на „първа линия“ и са били по-натоварени в условията на коронавируса, и кои са били по-малко натоварени и по-защитени. "Ще издадем препоръки към ръководителите на ведомствата къде може да се завишат или занижат разходите за персонал", каза Горанов.

Финансовият министър призова кметовете да не поемат ангажименти по обществени поръчки, ако не може да ги изпълнят, защото държавата няма да покрива неразплатени разходи. Призивът му бе по повод питане на депутата от БСП Дора Янкова защо държавата бави плащания по свършени строителни дейности за 215 млн. лв. и бави оформянето на документите за дейности за още 300 млн. лв.

"Към края на януари по данни на МРРБ няма задължения по инвестиционни проекти, които не са изплатени", заяви Горанов. Според него е възможно да става въпрос за извършена, но неоформена по документи строителна дейност. „Има коректни, и некоректни общини. Има и порочна практика от страна на частните фирми  - те започват работа, разчитайки, че кметовете ще я платят. В кризата този натиск на бизнеса ще се обостри. Затова се обръщам към кметовете – възлагайте само ангажименти, които може да платите, за да не се мамите взаимно“, заяви финансовият министър.