Страхът от ужасна зима и недостигащи лични финанси започва да отминава. Достигнат е исторически пик в тревогата на българина за развитието на икономиката, но хората започва да гледат по-уравновесено след положителните развития около енергийните доставки. 

Това показва независимото редовно изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено сред 808 пълнолетни българи. 

Страхът за развитие на икономиката по традиция продължава, но спада спрямо нивата от есента. На въпроса какво ще бъде общото политическо положение през 2023 г. 55,3% очакват то да се влошава, при 63,2% през есента. Расте – от 16,8% на 22,4% очакването да няма промени. 7% продължават да вярват, че се очаква подобрение. Още по-отчетлива е промяната по показател очаквания за личните финанси. През есента 52% са очаквали флошаване, сега делът им е 40,7%. Промяна няма да има според 30% от анкетираните – при 22,7% през есента, подобрение вече очакват 11,1% при 8,4% при предходното проучване. 

Данните на „Галъп“ показват, че подобен пик в страховете на хората е регистриран три пъти от началото на века насам. Първият връх е достигнат през 2009 г. при международната криза, като следва успокоение, за да се стигне нов пик през 2012 г. с размириците около цените на тока и предсрочното падане от власт на кабинета Борисов. Именно в края на първия мандат „Борисов" обаче е и единственият друг случай от началото на века насам, заедно със случая от 2022 г., в който опасенията за влошаване на личните финанси са преминавали над 50%. Тогава обаче, в сравнение с 2022 г., е имало и малко по-високи нива на очаквания личното материално положение да остане без промяна. Затова и отминаващата може би ситуация на тревога за домакинствата през 2022 г.  може да се окаже най-сериозната поне от началото на века насам.“, пише в проучването.  

ПОЛИТИЧЕСКИ ФАКТОРИ
Изследването показва още и влиянието на политическите процеси върху очакванията за развитието на икономиката. „Протестите в началото 2013 г., които доведоха до слизане от власт на тогавашното правителство на Борисов, явно повишаваха усещането за добра перспектива за промяна и това бе свързано с моментен спад на тревогата. Кратковремeнният успокояващ ефект беше последван от колебания на очакванията в по-предвидими нива, редувани с моментни ръстове на тревога – например, на фона на започналата нова вълна протести срещу кабинета „Орешарски", проблемите с банки от 2014 г., моменти на ръстове на цени т.н. В следващите години дойде относително по-спокоен период в политически план и това се отрази на всички показатели за масовите възприятия за икономиката. Сравнение и с 90-те години на миналия век показва, че по този тип показатели второто десетилетие на двадесет и първия век всъщност показва и може би най-спокойните нива от началото на политическите и икономически промени в България в края на 80-те години на миналия век. Разбира се, при запазване на традиционния за страната ни висок негативизъм. Пандемията и политическата криза, започнала през 2020 г., промениха картината отчетливо в негативна посока. А сега личат първи признаци на възможно разведряване.