Тазгодишната реколта на пшеницата у нас ще бъде по-скъпа, следвайки тренда на световните борси на зърнени култури. Каква ще бъде цената, пазарът ще я определи след седмици като започне жътвата и когато стане ясно какво е качеството на зърното - колкото по-качествена е пшеницата, толкова по-висока ще е цената й.
Това коментира пред БНР изпълнителният директор на Софийска стокова борса Васил Симов.
Експертът посочи, че в последните седмици на международните зърнени борси се наблюдава силен ръст на цената на хлебната пшеница, след обявените данни за очаквана с 5-6% по-ниска реколта на основни износителки като САЩ и Австралия. Фючърсите с доставка в следващ месец на чикагската CME, както и на Euronext, вече са достигнали 250 долара за тон, което е с 20-25% повече в сравнение с май 2025 г. Този ръст е породен от световния недостиг на пшеница, който се задълбочи с войната в Близкия изток, тъй като много държави, най-вече Индия и Китай, се презапасяват.
"В България обаче никога не е имало проблем с количествата пшеница, царевица и слънчоглед. Страната ни произвежда три пъти повече пшеница от необходимата за изхранване на населението и за фуражи и продължава да е голям износител", посочи Симов.
Все още няма официални данни от Министерството на земеделието и храните, но прогнозите са за реколта от около 6 млн. тона пшеница тази година, каза той. Това количество е по-ниско в сравнение с 2025 г., когато бяха прибрани рекордните 7.3 млн. тона.
Очаквания за добри добиви
Засега очакванията на фермерите са за много добро качество на пшеницата, тъй като месец май беше хладен с достатъчно валежи за разлика от предходните 2-3 години.
"Ако през юни нямаме екстремно високи температури и горещ вятър, пшеницата ще може да узрее бавно и има много висок потенциал да се развие", коментира пред "Агри" Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
Фермерите разчитат добрите добиви да компенсират високата себестойност на производството заради поскъпналите с 30 до 40% горива и торове, след избухването на войната в Близкия изток.
Много зърнопроизводители обаче са ограничили рязко наторяването и растителната защита, за да намалят себестойността на производството, което може да доведе на места до по-ниски от очакваното добиви.
А обещаното по време на служебния кабинет подпомагане чрез по-голяма отстъпка от акциза на земеделския дизел е останало само на думи. „Беше ни обещано да ни изплатят възможно най-бързо допълнително по 9 евроцента на литър дизел, закупен при миналогодишната кампания, но още ги чакаме“, каза тези дни пред "Агри" Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив.
(В края на работния ден в петък, 29 май, от Държавен фонд „Земеделие“ съобщиха, че са превели 21 млн. и 112 хиляди евро на над 14 800 земеделски стопани, като допълнителна помощ за дизела.)
Въпреки прогнозите за добра реколта и по-високи цени, българските зърнопроизводители са притеснени, че трудно ще намерят пазари. Все още 2,5 млн. тона пшеница от миналогодишната реколта не са продадени. "В цял свят заради войните не се сключват големи предварителни договори, продават се малки партиди", казва Жекова.
Слънчоглед
Борсовите цени на слънчогледа също вървят нагоре. Причината е, че най-големият производител, който определя цените - Русия, изпитва трудности заради по-слаба реколта. Това от своя страна вдига нагоре цената на олиото на най-голямата борса в Ротердам. В момента там слънчогледовото олио се търгува за 1500 долара за тон, което е с 25% повече от миналата година.
"Този ръст е на базата на световното търсене и предлагане. За България не очаквам такъв ръст, защото количествата слънчоглед и слънчогледово олио у нас са осигурени. Стига хората да не се презапасяват, няма да се стигне до значително покачване на цените на олиото. Те ще зависят и от новата реколта на слънчогледа, но каква е тя ще стане ясно към септември", каза шефът на Софийска стокова борса.
