Пет дни след грандиозния обир в Лувъра част от ценната колекция бижута на парижкия музей беше преместена във Френската централна банка от съображения за сигурност, информира БТА, позовавайки се на ДПА. Бижутата са транспортирани под полицейски ескорт до близките трезори на Френската централна банка, съобщи и радиостанция RTL.
Лувърът беше евакуиран и затворен в неделя сутринта, след като четирима маскирани крадци проникнаха в галерията „Аполо“, където се съхраняват много от бижутата, принадлежали на френските кралски особи. Те разбиха две витрини и откраднаха осем накита на френски кралици и императрици, с приблизителна стойност 88 милиона евро (102 милиона долара). Дръзкото престъпление предизвика и дебат относно мерките за сигурност в музея.
Първоначално не бе ясно кои експонати са преместени, но по-късно се разбра, че кралските бижута, изложени в галерията „Аполо“, и други бижута са сред преместените ценности. Все още няма следа от извършителите или от откраднатите бижута.
Според информацията на RTL, бижутата са били поставени в трезор с висока степен на сигурност, намиращ се на 26 метра под земята. Около 90% от златния резерв на Франция също се съхранява там. Преместването на ценностите се смята за извънредна мярка. Бележниците на Леонардо да Винчи, чиято стойност се оценява на повече от 600 милиона евро, се съхраняват в тези трезори от няколко години.
Само дни след обира в Лувъра спекулациите за това къде могат да се озоват откраднатите бижута се засилват, предаде Асошиейтед прес. Експерти предупреждават, че артефактите на стойност над 100 милиона щатски долара (88 милиона евро) скоро могат да бъдат – ако вече не са, разтопени или раздробени. Ако това се случи успешно, по-малките парчета по-късно могат да бъдат обявени за продажба като част от ново колие, обеци или други бижута, без да привличат твърде много внимание.
"Дори не е нужно да ги пускате на черния пазар, просто ги предлагате в магазин за бижута. Могат да се продават дори в близост до Лувъра", казва Ерин Томпсън, професор по престъпления в областта на изкуството от Колежа по наказателно право "Джон Джей" в Ню Йорк, цитирана от АП. Томпсън и други твърдят, че това става все по-често срещано явление при кражбите на бижута и метални изделия, като отбелязват, че по този начин престъпниците се опитват да прикрият следите си и да спечелят пари. По думите на експертите едва ли някой може да се появи публично с открадната скъпоценност на френската корона, след като всички са ги видели в медиите през последните дни. Да се намери пазар за продажбата на целите бижута би било изключително трудно, отбелязва Кристофър Маринело, адвокат и основател на Art Recovery International.
"Като ги раздробят, те ще скрият кражбата си", казва той, допълвайки, че следата на тези предмети съвсем може да се изгуби, ако те бъдат изнесени извън Франция и се озоват в други страни. Въпреки това подобни артефакти често се продават за част от стойността на откраднатото, поради по-малкия си размер, но също така и защото топенето или раздробяването им премахва историческата им стойност.
Процесът не е лесен. "Истинското изкуство в кражбата на произведения на изкуството не е самата кражба, а продажбата", обяснява Робърт Уитман, бивш старши следовател в екипа за престъпления, свързани с изкуство, на Федералното бюро за разследване. Уитман, който сега има собствена частна практика, казва, че лицата, стоящи зад такива обири, обикновено са "по-добри престъпници или крадци, отколкото бизнесмени".
За разлика от други, Робърт Уитман е скептичен относно успеха на крадците от неделя досега да са реализирали печалба от артефактите, които са откраднали от Лувъра. Той отбелязва, че скъпоценните камъни все още могат да бъдат разпознати по тяхната чистота, например. Златото, от друга страна, което е пречистено, когато бижутата са изработени преди стотици години, не е толкова рафинирано, колкото това, което обикновено се търси и търгува днес. "Заради това, което представляват, наистина няма смисъл да ги унищожават", казва Уитман, посочвайки същевременно рисковете от продажбата на крадени ценности, около които се е вдигнал голям шум.
Скот Гугински, изпълнителен вицепрезидент на Jewelers' Security Alliance, търговска асоциация с нестопанска цел, фокусирана върху предотвратяването на престъпления, свързани с бижута, също посочва възрастта и качеството на диамантите в артефактите. Експертът подозира, че те вероятно не са сертифицирани. "Това не е нещо, което може да се продаде на свободния пазар. Не е нещо, което може да мине през аукционна къща", допълва Гугински, който е ръководил отдела за организирани кражби на полицията в Ню Йорк. Предвид подготовката, която извършителите са вложили в обира, Гугински смята, че те имат план за продажбата на бижутата, дори и да решат на първо време да се "покрият" и шумът да утихне. "Не мога да си представя да ги откраднат, без да имат представа какво искат да правят с тях" казва той. "Винаги има човек, който е готов да купи откраднати бижута. Няма значение какво е, някой ще го купи". Потъвайки в някоя частна колекция, съкровището може повече да не се появи на бял свят.
Сара Юд, главен изпълнителен директор и главен юрисконсулт на Jewelers Vigilance Committee, отбелязва, че повечето бижутерски фирми прилагат програми за борба с изпирането на пари и следят за предупредителни знаци като необичайни поръчки, повтарящи се покупки и искания за поверителност.
Тя и други все пак отбелязват, че възрастта на някои бижута – ако бъдат ефективно анализирани, всъщност може да затрудни проследяването им. По-новите скъпоценни камъни, например, понякога имат лазерна гравировка отвътре, която може да бъде оценена в лаборатория. "Това обаче са исторически бижута и е малко вероятно те да имат подобни отличителни характеристики", казва Юд.
Експерти като Томпсън посочват, че по-големите скъпоценни камъни могат да бъдат шлифовани отново до такава степен, че да станат неразпознаваеми. Предизвикателството е да се намерят хора, които имат уменията да го направят и да не задават твърде много въпроси, но това все пак е възможно, казва тя. Не е известно дали хората, които стоят зад обира в неделя, са имали такива контакти или определени купувачи. Важно е обаче да се отбележи също, че "извършителите, които влизат в музеите, обикновено са наемници и почти винаги биват залавяни в такива случаи", допълва Ерин Томпсън.
По думите й през последните години музеите все по-често стават обект на подобни обири. Томпсън отбелязва, че кражбите от складове могат да останат незабелязани по-дълго време. Британският музей в Лондон, който обвини бивш куратор в кражба на артефакти и продажбата им онлайн, все още се опитва да възстанови част от откраднатите 2000 предмета.
Някои крадци в миналото са искали откуп за откраднати произведения на изкуството като цяло или са чакали потенциална награда "без задаването на въпроси" от застрахователна компания, която може да възлезе на около 10 процента от стойността на някои застраховани предмети в Европа, обяснява Томпсън. Бижутата, откраднати от Лувъра в неделя, обаче според информациите не са били застраховани частно.
Понякога правителствените предложения за награда за информация за нашумял обир също могат да ускорят разследването, въпреки че френското правителство все още не е обявило такава инициатива. Ако настъпи промяна или бъдат открити обещаващи улики от следите, оставени в Лувъра, според експерти като Уитман това би увеличило шансовете за възстановяване на артефактите. Други обаче смятат, че с изтичането на времето шансовете за намирането на историческите бижута намаляват. "Смятам, че престъпниците ще бъдат заловени. Не мисля обаче, че бижутата ще бъдат намерени непокътнати", казва Кристофър Маринело.
