Отдавна невижданото съчетание от кризи извади на дневен ред стачката като лост за натиск върху управляващите. За пръв път от доста години синдикатите прибягват до този начин на протест, като този месец сме свидетели на вълна от предупредителни или пък истински стачни действия в различни сектори. Засега тези действия остават незабелязани от широката общественост, но пък и решения за исканията им също не се очертават. На прага на трудната зима, която ни предстои, това може да означава и ескалация на социално напрежение.

Агенцията по геодезия, картография и кадастър

В сряда едночасова предупредителна стачка проведоха служителите на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Те са само около 350-400 души в цялата страна, поради което протестът им не заслужи внимание от служебното правителство.

Исканията на работещите в службата са за 20% увеличение на заплатите от 1 октомври, което би струвало 600 000 лв. до края на годината. Ако това изглежда неразумно много, то трябва да се има предвид, че възнагражденията на хората не са увеличавани от 2 години, през които опасно са се доближили до минималната заплата. Допълнителен абсурд е, че много от тези служители са представители на регулирана професия - инженер геодезисти, а им се плаща като за неквалифициран труд. Агенцията е пример за неефективно разпределение на служителите в държавната администрация - тази ключова структура разполага в някои областни градове с не повече от десетина души.

Външно министерство

За пръв път курс към стачни действия предприеха и служителите на дипломатическа служба във Външно министерство. Тяхното предупреждение предизвика такава изненада и недоумение, че много хора се запитаха имат ли въобще тези служители право на стачка. Да, имат - от 2016 г. с промени в закона за държавния служител им се даде възможност да стачкуват, като изключение от разрешението има само за ръководните длъжности. В МВнР има и синдикална структура - Професионално обединение на държавните служители от дипломатическата служба.

И тук недоволството е от ниското ниво на заплащане, непомръднало в последните години - проблем, който според обединението, се поставя последователно на всички ръководства на ведомството от 2019 г. насам. Служителите твърдят, че от години държавата води погрешна политика спрямо МВнР, което заема едно от последните места по заплащане в администрацията - абсурдна позиция на фона на високите изисквания за постъпване на работа. "Заплащането ни в много случаи е по-ниско и от това в сектори, изискващи нискоквалифициран труд", посочват протестиращите.

Допълнителен проблем е формирането на заплатата при задгранична служба - тогава основната част се изплаща като командировъчни за сметка на намаляване на основната заплата, което води и до ниска пенсия. Още преди 6-7 г. заплатите в МВнР бяха в пъти по-ниски от тези в МВР. Въпреки това и при последното увеличение на заплати МВР отново получи най-голямата сума, а за Външно нямаше нищо.

"Системното недофинансиране на МВнР и неговите задгранични представителства е причина за сериозна демотивация на служителите, отлив на подготвени кадри, както и за все по-трудното привличане и задържане в системата на нови служители. На практика сме в сериозна кадрова криза", посочват от професионалната организация.

Столичният транспорт

Транспортните синдикати не са от срамежливите и при тях блокирането на градове е любим прийом. В София това се случва особено често, тъй като кметът Йорданка Фандъкова е свикнала да прехвърля на държавата проблемите в управлението на общинските дружества.

Още преди да са ясни параметрите и на столичния, и на държавния бюджет, представителите на Федерацията на транспортните работници "Подкрепа" в четирите дружества на столичния градски транспорт заплашиха с блокади, стачна готовност и пр., ако не получат 30% ръст на заплатите от 1 януари. С протести плашат работещите в Центъра за градска мобилност, автобусите, тролеите и трамваите, и метрото.

В здравеопазването

В някои болници и медицински съсловия един непредставителен национално синдикат - "Защита", опитва да трупа протестен опит. "Защита" стои зад опитите да се повдигне градусът на напрежение в някои сектори на здравната система в последните дни. Под тяхна организация за 19 октомври - Денят на българския лекар, се свиква национален протест на лекари, медицински сестри, фелдшери, шофьори на линейки и санитари от центровете за спешна медицинска помощ. Объркващото в тази инициатива е, че тя бе огласена дни след като от МЗ обявиха допълнителни средства за увеличение на заплатите в спешната помощ. "Обявяването на средства не е даването им. Не вярваме в обещания", заявиха те.

Напрежение има и в други структури. Своя битка например водят в МБАЛ "Добрич" от Синдиката на българските медицински специалисти (воден от медицинската сестра Мая Илиева). Там в последните дни се появи добрата новина за договорено увеличение от 25% на заплатите на медицинските специалисти. "Въпреки увеличението, достигнатите нива на основните заплати са далеч от договорените в отрасъла (две минимални) - 820 лв. стават 1020 лв., с което не сме съгласни", заяви Мая Илиева тези дни. От синдиката посочват, че има достатъчно средства за достигане на договорените минимални нива, но ръководството на болницата предпочита да ги плаща като добавки, които обаче винаги могат да бъдат спрени. В същото време, както "Сега" писа, директорът на тази болница изпреварва някои столични по възнаграждение - за миналата година е обявил 129 227 лв. доходи.

Някои горещи точки пък остават скрити от медийното и общественото внимание. В "Александровска" например тази сряда имаше отложени планови операции заради стачка на анестезиолозите - поне това беше информацията за потърпевши пациенти. Опитите на "Сега" да открие повече информация по този въпрос удариха на камък - в администрацията на лечебното заведение не знаеха нищо за проблема.