Днес парламентът направи може би най-странната (и важна) рокада в държавата - преместиха досегашния председател на ДАНС Пламен Тончев в комисията, която се занимава с архивите на бившите комунистически тайни служби. Интересът към досиетата спадна още преди години и затова никой вече не обръща внимание на въпросната комисия. Сега обаче шефът на ключовата агенция по сигурността изведнъж стана неин ръководител.
Това стана с гласовете на 120 депутати от парламентарното мнозинство - управляващите от ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН, подкрепени от ДПС-НН на Делян Пеевски. Така на практика те разчистиха пътя за нов шеф на ДАНС.
Нещата стават още по-странни, като се вземе предвид това, че първоначално за председател на комисията по досиетата беше предложен бившият съдия Константин Пенчев. Той беше номиниран от ГЕРБ-СДС през март т.г. Месец по-късно обаче герберите внезапно поискаха и получиха прекратяване на процедурата по избор на членове на комисията. Те обосноваха предложението с аргумента, че в комисията не трябва една партия да има мнозинство. Всъщност, точно тяхната формация беше номинирала повече от половината от кандидатите за членове на комисията. В началото на май, след като стартира новата процедура, се разбра, че част от номинациите са променени - тогава изникна кандидатурата на Тончев за председател, а Пенчев беше "понижен" до кандидат за зам.-председател. Последният беше избран на поста не само с гласовете на мнозинството, но и на 16 депутати от ДБ.
На дебата в пленарната зала днес преди гласуването всички тези развития почти не бяха засегнати. От ПП-ДБ поискаха отговор от Тончев за това, че по средата на мандата си се отказва от контраразузнаването, и дали го прави заради ДПС-НН. Процедурните правила обаче не позволяваха на кандидата да говори в пленарната зала.
Кой влиза в комисията
ГЕРБ-СДС излъчи четирима членове на комисията. На първо място, това е председателят Пламен Тончев. Интересното е, че той беше определен за ръководител на ДАНС от президента Румен Радев, който в продължение на години беше в конфликт с формацията на Бойко Борисов. Държавният глава го назначи с указ през май 2021 г. по предложение на собственото си служебно правителство. По това време Тончев оглавяваше регионалното звено на агенцията в Кюстендил.
Докато беше председател, Тончев на няколко пъти попадна в центъра на общественото внимание. Например, през октомври 2023 г., когато ДАНС сигнализира за риск за сигурността на машинното гласуване, което в крайна сметка доведе до отмяната му на първия тур на местните избори. През април м.г. ДАНС участва в акцията, при която бяха арестувани шефът на агенция "Митници" Петя Банкова и заместникът й Людмил Маринов. През неговия мандат, също така, ДАНС изгони повече от 80 руски дипломатически служители от страната. Нееднократно в парламента се чуваха призиви Тончев да подаде оставка. Поне на два пъти за това настояваха от ПП-ДБ, включително заради скандала около машинния вот, но президентът го защити.
Константин Пенчев все пак влиза в комисията като зам.-председател. Той започва професионалната си кариера като съдия. Между 1994 г. и 2004 г. напуска съдебната система – първо работи като адвокат, а след това става и депутат – от 2001 г. до 2004 г. с листите на НДСВ, когато партията на Симеон Сакскобургготски управляваше в коалиция с ДПС. Той дори се издига до зам.-председател на парламентарната група на "царската партия". Напуска парламента, след като е избран за председател на Върховния административен съд. Такъв остава до 2010 г., когато ГЕРБ го номинира и избира за национален омбудсман. На този пост остава до 2015 г., когато е избран за съдия в Конституционния съд от квотата на Народното събрание – отново по номинация на ГЕРБ. Там остава до ноември 2024 г., а няколко месеца по-късно влезе в надпреварата за комисията по досиетата - пак по линия на ГЕРБ.
Като член в комисията влиза Александър Йорданов – бивш депутат от СДС, стигнал до председател на 36-ото Народно събрание. След това Йорданов се преквалифицира в дипломат – бил е български посланик в Полша, прибалтийските републики и Македония. Преподавал е в Европейския политехнически университет – дисциплината "Европейски ценности и култура". През 2019 г. беше избран за евродепутат чрез листите на коалицията ГЕРБ-СДС. В последно време привличаше вниманието със свои политически коментари във Фейбук, особено по отношение на Делян Пеевски:
Другият нов член от квотата на ГЕРБ-СДС е Георги Костов. Той е машинен инженер по образование, но професионалният му живот преминава в МВР, където се издига до главен секретар на ведомството, назначен от президента Росен Плевнелиев. При управлението на кабинета "Борисов 3" (2017-2021 г.) е назначен за ръководител на митниците.
Трима представители в комисията получи БСП-ОЛ. Пламен Костов беше избран за секретар на комисията. Той е юрист по образование, завършил е във Великотърновския университет и в Тракийския университет. Опитът му идва от работата му в община Мъглиж за последните 3 години, където е юрисконсулт. Преди това работи в старозагорския клон на дружеството "Напоителни системи" - също като юрисконсулт, както и като сътрудник в адвокатски кантори.
Кирил Кирилов е завършил в Европейския колеж по икономика и Варненския свободен университет. Бил е кмет на кметство Богданов дол в община Перник, общински съветник в града и зам.-областен управител на областта. Оглавявал е общинската организация на БСП в Перник. През последните 4 години е в Народното събрание – главен експертен сътрудник на парламентарната комисия по отбрана.
Севдалина Червенкова-Минкова е юрист по образование и съдия по професия. Работила е в Софийски районен съд и Софийски градски съд, а сега е член на Върховния административен съд.
ИТН получи две места в комисията. Владимир Владимиров е магистър по "Информационни и управляващи технологии". От партията казват, че е работил в "различни сфери в частния сектор като висш и среден мениджмънт, с опит в работата в екип и управление на хора". По-подробната му автобиография показва, че трудовият му опит за последните 6 години е в в частни фирми, където е координатор на клинични изпитания, но без да се споменава на какво и в каква област. Преди това се е занимавал с търговия и дистрибуция, маркетинг и реклама.
Емил Трифонов е представен само като магистър по "Стопанско управление", член на Интернационалната полицейска асоциация, който има "дългогодишен опит в сферата на опазването на обществения ред при масови мероприятия". Той започва трудовия си стаж като полицай в София, но преминава в частния сектор, където ръководи охранителната фирма "МЕЧ – Секюрити". От 1999 г. до 2010 г. е началник по сигурността във фирмата "Седем-Осми" - продуцентската компания на водача на ИТН Слави Трифонов. От 2021 г. работи като "съветник по сигурността" в партията, като се уточнява, че е участвал в писането на няколко законопроекта. Той стана и депутат от ИТН в настоящия парламент, но отпадна от него след решението на Конституционния съд по делото за оспорване на изборите.
Нито един от избраниците за членове на комисията няма опит в дейностите, с които този държавен орган се занимава.
Нов провал на опозицията
Четирима бяха кандидатите на опозиционни сили - Стефан Тафров и Габриела Килфанова, предложени от ПП-ДБ, и Гюрсел Салим и Николай Цонев от ДПС-ДПС. Макар и неуспешна, кандидатурата на Тафров, който е бивш журналист, дипломат и политик, предизвика най-много полемики, защото "Възраждане" непрекъснато го нападаха на лична основа, а ПП-ДБ го бранеха.
Учудване предизвика номинацията на Николай Цонев - коалиционен партньор на Ахмед Доган. Поддръжниците на Ахмед Доган веднъж неуспешно се опитаха наскоро да го прокарат за член на Националното бюро за контрол на СРС, а когато това не стана, го лансираха за комисията на досиетата, но и тук удариха на камък. А кандидатурата на Гюрсел Салим беше оттеглена, след като той не се яви на задължителното предварително изслушване.
Всички опозиционни кандидатури получиха подкрепата само на вносителите им.
