Quantcast
Съдът обяви, че прокуратурата не е работа на гражданите | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / България

Съдът обяви, че прокуратурата не е работа на гражданите

Софийският административен съд зачеркна Закона за достъп до обществената информация, за да прикрива държавното обвинение
14 621
 СНИМКА: ИЛИЯНА КИРИЛОВА
Ако два-три състава в някой съд отстъпват от защитата на достъпа до информация, това ще е напълно достатъчно, за да се изкриви практиката и да се обезсили това средство за контрол върху властта.

Съдът обяви, че работата на прокуратурата не е работа на гражданите. Както и че интерес към дейността на тази институция може да имат само пряко засегнатите от дейността ѝ - т.е. обвинените в престъпления. Това следва от решение на съдия Зорница Дойчинова от Административния съд в София по дело срещу прокуратурата за отказ да предостави информация, свързана с лансираните от нея ключови промени в Наказателно-процесуалния кодекс.

"Сега" сезира съда, след като зам.-главният прокурор Красимира Филипова отказа да предостави сравнителноправния анализ, на който стъпват идеите за промени в НПК. (Прокурорският законопроект предвижда увеличаване на сроковете за използване на специални разузнавателни средства; определени случаи, в които наказателните дела не стигат до трета инстанция; намаляване на броя на поемните лица, които следят как разследващите вършат работата си. Повече за предлаганите промени вижте тук: Прокуратурата пое курс към пълен произвол)

Адвокат Александър Кашъмов от Програма достъп до информация, който води делото на "Сега" срещу прокуратурата, смята, че в решението на съдия Дойчинова има много проблеми.

Според него особено тежко прегрешение на съда е изводът, че журналистът няма правен интерес да получи исканата обществена информация. Такъв прецедент в съдебната практика няма, категоричен е Кашъмов. За Дойчинова макар и законът да не изисква човек да има правен интерес, за да търси информация, това се подразбирало. "Нормалната житейска логика изисква дейността на прокуратурата по някакъв начин да засяга правната сфера на лицето, което търси информация, така че съставеното мнение да му послужи при упражняване на негови права или защита на негови интереси. В противен случай се предпоставя възможност за злоупотреба с правото на достъп до информация и упражняването му се превръща в самоцел", пише съдията.

Друг проблем е, че според съда прокуратурата не е извършила сериозно нарушение, като не е посочила правното основание да откаже информацията. Според Кашъмов така съдията е игнорирала практиката на върховния съд. Това е все едно наказателните съдилища да приемат, че макар в обвинителните актове да не са написани точните законови текстове, подсъдимите сами могат да се досетят защо искат да ги пратят в затвора за 10-20 години. 

Друг проблем е, че съдът разделя дейността на прокуратурата на същинска и несъщинска. Същинска е работата ѝ по делата и на обществото се дължи информация само за това, следва от решението. Такова разделение не правят нито Конституцията, нито Законът за достъп до обществена информация. Според Кашъмов "това е опасен прецедент, чието евентуално приложение в бъдеще би довело до драстично стесняване на понятието "прозрачност на управлението" и би обезсилило това средство за контрол върху властите. 

"Представете си едно такова тясно разбиране на правото на достъп до информация докъде би довело в светлината на казуси от миналото като достъпа до договора на Министерството на финансите с фирмата "Краун Ейджънтс", наградното оръжие на бившия главен прокурор Сотир Цараров, влизанията на депутата Делян Пеевски в сградата на МВР, разкриването на договори за частни дарения към МВР, направено през 2011 г. от екипи на в. "Сега" и в. "Дневник", и още десетки казуси, маркирали демократичното развитие на България и борбата за прозрачност и откритост на управлението и превенция на корупцията от последните две десетилетия", дава примери Кашъмов.

И допълва, че точно "несъщинската" дейност на институциите често крие съмнения за злоупотреби, нарушения, нередности и дори престъпления. "Самата сърцевина на правото на достъп до информация бива изтръгната от едно разбиране, прокарано от съда, че гражданите и обществото нямат право да научават тъкмо скритите и сенчестите тайни на държавните служители", казва адвокатът.

Тъй като предишният парламент премахна втората инстанция по делата по ЗДОИ, решението на съдия Дойчинова е окончателно.

В момента се чака решение и по делото, което "Сега" води срещу мълчаливия отказ на прокуратурата да предостави информация за цената на сбирката на държавното обвинение, проведена на 24 август м.г. в резиденция "Бояна".

За това как главният прокурор Иван Гешев, за разлика от председателите на двете върховни съдилища, не предостави и друга информация, свързана с разходването на бюджета, прочетете тук: С прокурор на море за 15 лв.

Още

Прокуратурата се отказа от делото срещу Емилия Масларова
Прокуратурата се провали още на старта с делото срещу ЛиЛана
Прокуратурата: Няма политици и магистрати с укрити сметки в чужбина

23.07.2021

Обновена

5898