Медия без
политическа реклама

Съд засипа с критики прокурорите за загиналия пилот на МиГ 29

Прекратяването на разследването за смъртта на Валентин Терзиев е необосновано и преждевременно, смятат магистратите

12 Март 2024
 Валентин Терзиев
МО
Валентин Терзиев

Прокуратурата ще трябва да продължи да разследва смъртта на пилота майор Валентин Терзиев, който загина в нощта срещу 9 юни 2021 г. в морето край Шабла по време на нощно учение, съобщава Лекс. Тогава изтребителят му МиГ-29 се разби в морето, след като поразил пусната мишена, която обаче е била прекалено ниско.

Военно-апелативният съд (ВоАпС) окончателно отмени постановлението на Военно-окръжната прокуратура, с което разследването беше прекратено. По него обвинения за смъртта на Терзиев бяха повдигнати на полк. Методи Орлов, който отговарял за стрелбите на пилотите по време на учението, както и на полк. Юрий Луканов – зам.-началник на Щаба на ВВС по операциите, припомня изданието. И двамата бяха обвинени за причиняване на смърт при немарливо изпълнение на занятие. През есента на миналата година обаче прокуратурата сне обвиненията от двамата и прекрати разследването, а след това Военният съд в Сливен отмени постановлението, което прокуратурата протестира.

Трагедията с падналия МиГ 29 и със смъртта на пилота Валентин Терзиев не е заради човешка грешка, а заради загуба на пространствена ориентация от негова страна. Това обявиха висшите военни пред съпругата на Терзиев Димитрина Попова.

От окончателното определение на ВоАпС става ясно, че държавното обвинение е избързало със свалянето на обвиненията от двамата военни. Съдът отбелязва, че от постановлението не става ясно дори коя от двете хипотези е приела прокуратурата – че деянието не е извършено или че не съставлява престъпление. Впечатление прави и критичният анализ на съда относно подхода по назначаване на съдебно-технически експертизи по делото. От него се разбира, че е възложена една основна и две допълнителни експертизи, по които обаче вещите лица са определяни от ректора на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“. Освен това първоначално те не били и поименно посочени. Основната експертиза пък била петорна, но под заключението се подписали само четирима експерти. Петият пък нито се подписал, нито изложил особено мнение, каквото имал чак в последната допълнителна експертиза. Съдът отбелязва, че в случая няма пречка ректорът на ВВУ да предложи специалистите за експертизата, но не и да ги назначи, защото това е задължение само на разследващите.

„На практика един орган, нямащ отношение към разследването и извън съдебната система (ректора на ВВУ) е назначавал експертите и е определял броя и състава на експертната комисия“, се казва в определението. От него става ясно още, че наблюдаващият прокурор не е приел част от отговорите на експертите и един от въпросите е останал без отговор, вместо който прокурорът дал своя интерпретация, като отговорил вместо експертите.

„Настоящата инстанция напълно се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че абсолютно недопустимо прокурорът е дал своя интерпретация на този въпрос и е отговорил вместо експертите, чиито заключения не е приел“, пише съдът и отбелязва, че без отговор е останал важният въпрос дали е имало обективни причини, които да попречат на майор Терзиев да завие надясно и да набере височина, след като е пуснал ракетата.

Първоначално разследването на военната полиция показа, че усложнените условия, включително нощното пилотиране с ориентиране само по приборите на таблото, е довело до зрителна илюзия у пилота, че мишената за поразяване е над него и той лети хоризонтално. В действителност е бил в сравнително плоско пикиране и стрелбата по мишената е извършена на фона на морето. В доклада на военната полиция се твърдеше още, че съпътстваща причина за трагедията е и неправилна оценка на риска от групата за бойно управление и ръководството на стрелбите, от продължаване на насочването за сближение и атака, при положение че скоростта на падане на мишената се е увеличила. „Това неминуемо води до повишаване динамиката на сближение и възможен дефицит от височина и време за безопасно излизане от атака“, се обясняваше в доклада.

След това от прокуратурата обявиха, че полк. Орлов не е трябвало да позволява на пилота да стреля по мишената, тъй като е трябвало да предвиди, че няма да има време да излезе от атаката. Според експертите минималната височина, до която пилотът може да сниши, за да порази падаща мишена и след това да има време да излезе безопасно от атаката, е 4000 м. Валентин Терзиев обаче е получавал указания да слезе и на 2000 м, а в крайна сметка е изстрелял ракета, когато е бил само на 1433 м от морската повърхност, след което се е разбил.

Няма виновен за смъртта на пилота майор Валентин Терзиев, който се разби в морето край Шабла в нощта срещу 9 юни 2021 г. Наказателното производство срещу длъжностни лица от Военновъздушните сили е прекратено.

В крайна сметка обаче прокуратурата реши, че Орлов и Луканов нямат вина, а майор Терзиев бил пределно концентриран в мишената и не контролирал параметрите на полета. Според прокурора той можел да избегне удара с морската повърхност дори и при височина до 924 м. В постановлението се казва, че пилотът загубил пространствена ориентация, следил инстинктивно мишената, това довело до състояние на „очарование“ и допълнителна увереност. По този повод съдът пише, че термини като концентрация, инстинкт, увереност, неувереност, емоционално, психическо и психологическо състояние са от областта на психологията и/или психиатрията и са различни по съдържание и значение, поради което трябва да бъде назначена изрична експертиза.

„Следва да се добави, че по делото липсват каквито и да е, още по-малко категорични писмени или гласни данни, които да обосноват достатъчно ясен, безпротиворечив и недвусмислен извод дали, в каква степен и с какъв интензитет е било налице високо интензивно емоционално състояние и дали е имало проявява на силно снижена възможност от майор Терзиев правилно да възприема текущата ситуация. За да бъдат изяснени категорично тези въпроси следва да бъде назначена послесмъртна съдебна психиатрично-психологическа експертиза на пострадалия майор Терзиев“, се казва в определението на съда.

Освен това съдът отбелязва, че шест месеца преди инцидента, пилотът е изпълнил само 4 полета със снижение под 4000 метра и само един от тях е бил нощем. От началото на 2020 г. пък такива нощни полети при сложни метеорологични условия не били изпълнявани. От постановлението на прокурора става ясно още, че според него е имало условия майор Терзиев  да прекрати упражнението, но не посочил какви са те.

„Не е посочил, а и по делото не е изследвано изобщо дали други длъжностни лице, освен пилота, са имали задължение да следят за тези условия и да предприемат определени мерки, за да не се стигне до инцидента“, пише по този повод съдът.

Друг съществен елемент от разследването е минималната височина на полетите при тези упражнения. ВоАпС определя за „непрофесионално от юридическа гледна точка“ и „абсолютно несъстоятелно“ възражението на прокурора, че е безпредметно да се обсъжда нормативната уредба, която урежда по принцип минималната височина за полети. Съдът отбелязва, че в различни документи са посочени три минимални височини – 2000 м, 3000 м и 4000 м, но не е ясно при какви условия на полета е валидна всяка от стойностите. В определението си съдиите посочват, че не е ясно дали най-ниската височина от 2000 м не е валидна само за най-благоприятните условия за полет над полигона.

„Необходимо е да се посочи, че разликата между най-малката и най-голямата разпоредени височини не е пренебрежимо малка, а е двойна, и въпросът дали упражнението се изпълнява на височина 924 метра (приета от прокурора), на 2 000 метра, на 3 000 метра или на 4 000 метра е от съществено значение за безопасността на полета, защото при конкретните условия именно от тази височина зависи дали на пилота майор Терзиев и ръководещите полета длъжностни лица, е осигурено достатъчно време, през което да констатират и безаварийно да коригират евентуални промени в параметрите на полета, произтичащи от обективни или субективни фактори“, посочва съдът и припомня, че според прокуратурата майор Терзиев е можел 4 секунди след пускането на ракетата да избегне сблъсъка при правилна маневра, но не е посочено каква е тя.

Според държавното обвинение пилотът е следвало също да спазва заповядания му режим на полет, който последно е бил снижаване до 2000 м и скорост 800 км/ч. Според съда пък прокурорът е допуснал изграждане на вътрешното му убеждение по предположения, тъй като е приел, че ако до достигането на тази височина, на дисплея пилотът не е имал информация за „захват“ на мишената, той е бил длъжен да прекрати упражнението, тъй като слизането под заповяданата височина представлява нарушаване на мерките за безопасност и неспазване на командите.

В определението е посочено още, че без анализ е останало и обстоятелството, че майор Терзиев е докладвал, че няма захват, когато е бил на височина от 2255 м, но въпреки това, според записа на черната кутия, са му предоставили информация за целта. Пилотът е поискал разрешение за стрелба и когато се е намирал на 1800 м височина и е получил такова. В този момент самолетът е бил вече на височина 1310 м и скорост от 948 км/ч, а последната регистрирана команда към пилота била: „Излизай на дясно. Изключи главен!“.

„Верен е изводът, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не предоставя в достатъчна степен анализ на всички факти и доказателства, поради което се явява именно необоснован, а крайният извод за прекратяване – неправилен и преждевременен“, се казва в окончателното определение на съда.

 

"СЕГА" припомня:

Изтребител МиГ-29  на българските Военновъздушни сили изчезна от радарите, след като падна в Черно море при натовско тактическо учение на ПВО и ВВС  „Шабла 2021“ в 0.40 ч. на 9 юни. Само минути по-рано два самолета с екипажи от военно формирование 28000-Граф Игнатиево излитат от поделението за изпълнение на упражнения. Единият е самолет МиГ-29УБ, който трябва да спусне светеща парашутна мишена СПМ-100. Вторият - самолет МиГ-29А с регистрационен знак 39, излита за стрелба по мишената. Именно това е и падналият самолет.

Още на следващия ден пилотът на самолета майор Валентин Терзиев, бе обявен за загинал. 

Седмици по-късно се появи доклад от приключилото разследване на служба „Военна полиция“ на авиоинцидента, който ясно прозираше опит отговорността да бъде прехвърлена изцяло на загиналия пилот. Това се съдържаше както в твърдението, че става дума на загуба на пространствената ориентация, така и че имало "неправилно разпределение на вниманието преди предприемане на маньовъра за излизане от атака". За да не изглеждат нещата много-много в прав текст, то все пак бе замазано и как са били разгледани и още две версии. Първата от тях е отказ на авиационната техника в полет, а втората - разрушаване на изтребителя или поразяване на пилота от осколки вследствие разрива на ракетата. И двете обаче са отхвърлени като малко вероятни. 

Веднага след това проверяващите обясняват трагедията с оптическа илюзия, наречена „очарование“. Тя възниквала, когато пилотът концентрира цялото свое внимание само върху един обект или прибор и това било особено характерно при атака, когато вниманието се фиксира само върху целта. Проверяващите се позовават на доклад за проведени разследвания за катастрофи със самолети от ВВС на САЩ. Според него само за периода 1993 - 2000 г. по причини възникване на илюзии в полет загиват 19 пилоти на американски изтребители. 
Все пак сред съпътстващите причини бе посочена "неправилна оценка на риска от групата за бойно управление и ръководството на стрелбите"

Ключови думи:

Валентин Терзиев, МиГ-29

Още по темата