Служебният кабинет създаде интрига с минималната заплата за 2023 г.

Всички имат идеи как да се промени най-ниското възнаграждение догодина

10 Дек. 2022ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

Pixabay

Служебното правителство се завъртя на 180 градуса по отношение на минималната заплата и, въпреки че преди месец твърдеше, че няма право на собствена политика по доходите, внесе проект на постановление за увеличението й от 710 на 770 лв. Проектът, придружен от рядко вижданите 28 страници обосновка и оценка на въздействието, се появи часове след като парламентът се обедини около промени в Кодекса на труда, с които минималната заплата да се обвърже със средната и да бъде минимум 50% от нея. Така в следващите седмици трябва да стане ясно кой ще надделее за размера на най-ниското възнаграждение, което според различните предложения може да бъде от 770 до 850 лв.

Срокът за общественото обсъждане на проекта на МС е до 23 декември - буквално последния възможен момент, като се има предвид, че става дума за размер, влизащ в сила от 1 януари 2023 г. Дебатите в парламента могат да изпреварят решението на правителството, тъй като другата седмица предстои обсъждането на второ четене на удължителния закон в бюджетната комисия, в който има текстове по този въпрос, внесени от депутатите.

ПРЕДИСТОРИЯ

Минималната заплата се определя от Министерския съвет, гласи текст от Кодекса на труда. От години това става с постановление и не се коментира в парламента. През август служебният социален министър Лазар Лазаров обяви, че ще предложи 770 лв. минимална заплата за 2023 г., на база 50% от средната заплата за 2021 г. Това беше доста спорно изявление на фона на предстоящите избори и очакването редовно правителство да прави бюджетни закони.

Министърът на труда предлага 770 лв. минимална заплата за 2023 г.

Служебният кабинет ще предложи 770 лв. минимална заплата за 2023 г. съобщи социалният министър Лазар Лазаров. Размерът е определен обективно - равен е на 50% от средната заплата за предходната година.

След като изборите минаха и служебното правителство изтегли проектите на бюджетни закони, които бе подготвило, Гълъб Донев започна да обяснява, че екипът му няма право да прави политика по доходите. По въпроса даже имаше спор между служебния премиер и Корнелия Нинова, която в рамките на парламентарния контрол му държа сметка за замразяването на социалните плащания. "Служебното правителство няма и не може да има собствена политика по доходите, включително и тяхното увеличение, а е длъжно да се съобразява с действащото законодателство. Предлагаме да се удължи действието на бюджета за 2022 г. до момента, в който бъде съставено редовно правителство", каза тогава Донев.

ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИНИЦИАТИВИ

В отсъствието на решение на МС Корнелия Нинова побърза да внесе предложение, с което минималната заплата да се увеличи на 850 лв. догодина през промени в Кодекса на труда. Именно това решение бе прието в четвъртък с голямо мнозинство в Народното събрание, но само на първо четене. То обаче е недоизкусурено и трудно може да проработи в сегашния си вид, защото предвижда минималната заплата за следващата година да се определя до 31 октомври на текущата година на база средната брутна работна заплата за предходните 12 месеца. Към 31 октомври обаче са налични данни само за полугодието, а именно базата за изчисление е ключова. Иначе Нинова смята, че с тази промяна догодина ще имаме 850 лв. минимална заплата.

Въпреки че всички политически сили подкрепят обвързването на минималната заплата с поне 50% от средната, в парламента вече има две предложения за редакция на първоначалното предложение на Корнелия Нинова. "Продължаваме промяната" предлага минималното възнаграждение за следващата година да се определя на база средното за страната за първите шест месеца на текущата година, което ще реши именно проблема с данните. Средната брутна работна заплата за полугодието на тази година е 1667 лв., което предполага минимум 833 лв. минимална заплата догодина.

ГЕРБ-СДС пък са внесли предложение минималната заплата да е 50% от средната за предходната година и да се определя до 1 септември. Това предложение на практика съвпада с предложението на служебния кабинет, който също избира 770 лв. като приблизително 50% от средната работна заплата за 2021 г. (1530 лв.).

Всички предложения за Кодекса на труда са за въвеждане на минимален праг, т.е. дори да се приеме едно от тях, това няма да попречи при желание служебният кабинет да определи по-висока сума.

ЕВРОПЕЙСКАТА ДИРЕКТИВА

За обективни критерии при определянето на минималната заплата у нас се говори от години, но синдикати и работодатели не могат да се споразумеят как да става това. Дилемата в голяма степен бе разрешена от приета наскоро европейска директива, която предвижда при определянето на конкретния размер всяка държава да прави "оценка за адекватност" на минималната заплата, като взима предвид равнището на цените и на трудовите доходи. При тази оценка могат да се ползват данните за цените на кошница от стоки и услуги на реални цени. Другите варианти са МРЗ да бъде скачена със средната брутна заплата в страната и да е 50% от нея или пък да е 60% от брутната медианна работна заплата.

Още за директивата:

Нова идея - НОИ да поеме и третия ден на болничния

В последните часове от срока партиите затрупаха удължителния закон за бюджета с предложения между първо и второ четене.

РАЗЧЕТИ

По данни на НСИ за третото тримесечие на 2022 г. наетите на минимална работна заплата са около 457 881 души и
намаляват със 7,6% спрямо същия период на 2021 г.

В същия ден, в който публикува за обществено обсъждане своето предложение за минимална заплата, служебният кабинет остро критикува идеите на депутатите. Вдигането на минималната работна заплата на 850 лв. от 2023 г. при сегашните 710 лв. ще увеличи бюджетния дефицит догодина с около 1 милиард лева, предупреди служебният финансов министър Росица Велкова.