Нови негативни рекорди бяха регистрирани в статистиката, свързана с пандемията от коронавирус в България - в броя на починалите за едно денонощие и в процента положителни проби. "Епидемията се разраства", предупреди и математикът проф. Николай Витанов.
Според данните на Единния информационен портал Coronavirus.bg към 0:00 ч. на 13 октомври, през изминалите 24 часа са регистрирани 23 смъртни случая на пациенти с потвърдена инфекция. С тях общият брой на починалите от началото на епидемията у нас достигна 915 души. Новите регистрирани случаи са 587 от направени 4320 PCR теста, което означава цели 13,6% положителни проби. Общият брой потвърдени заразени достигна 24 989, от които активните случаи са 8099. В болница се намират 1221 носители на вируса, а 65 от тях са настанени в интензивни отделения. Оздравели са 128 души. По брой заразени с COVID-19 в България за последното денонощие на първо място е София-град със 173 случая, следват Пловдив с 56 и Благоевград с 51.
Въпреки, че смъртността от Covid-19 у нас намалява, епидемията у нас се разраства значително, коментира пред "Хоризонт" математикът на Националния оперативен щаб проф. Николай Витанов. "Смъртността намалява като процент. Взимате броя на починалите и го делите на броя на регистрираните случаи и получавате процент. Този процент полекичка намалява", заяви той. По думите му обаче базовото репродуктивно число за днес то е 1,375, което означава, че 100 души в момента заразяват 130 човека. "Значи над 1,3 и така стои вече няколко дни, което никак не е добре. И най-добрата здравна система не може да издържи повече от три-четири седмици на 1,3, защото това означава, че епидемията се разраства с бързи темпове и това трябва да бъде спряно. Начинът да бъде спряно е хората да изпълняват тези елементарни мерки", каза професорът".
Той припомни, че още не сме минали средата на октомври и вече сме почти на 25 хиляди инфектирани с коронавирус, което бе и неговият оптимистичен сценарий. Още през септември математикът прогнозира, че до края на месец октомври в страната ще бъдат инфектирани с коронавирус 30 000 души. "Що се отнася за починалите, броят наистина е голям, но моята прогноза и по тази тема беше октомври да настигнем и подминем броя от 1000 човека", заяви той.
Проф. Витанов припомни, че октомври е преходен месец между сравнително ниските нива на заразени с Covid-19 през лятото и предстоящия зимен период. Очаква се през ноември нивата на заболеваемост да се покачат, тъй като вирусът ще се комбинира с другите грипове. "Моето изчисление показва, че този вирус бавно отслабва, тоест смъртността намалява. Тоест, колкото по-късно се зарази човек, толкова по-леко ще го изкара. Така че отлагайте да се заразите“, посъветва още проф. Витанов.
Въпреки стряскащите нови данни и предупреждения всеки следващ ден от министерството на здравеопазването твърдят, че на този етап няма причини да се затягат мерките срещу коронавируса в страната. "Щамът продължава да се разпространява клъстерно, а не дифузно", аргументира се зам.-министърът д-р Бойко Пенков пред БНТ.
Той допълни, че засега здравната система не е претоварена. В страната са определени 8400 легла за пациенти с COVID-19, от които към момента са заети 14,5%. Д-р Пенков каза още, че до края на годината са осигурени средства за справяне с епидемията. По отношение на противогрипните ваксини стана ясно, че около 15 октомври се очакват 180 000 ваксини, като тази година също е предвидено да има безплатни за хората в рискови групи. "Следим всичко. Инфекцията се разпространява на клъстерен принцип - определени колективи, производства, лечебни заведения, домове за социални услуги. Оттам идват много бройки наведнъж. Опитваме се да наложим на места за обществено ползване определени правила, за да ограничим разпространението на коронавирус", заяви здравният зам.-министър. И допълни: "Ние трябва да се научим да живеем в тези нови условия. Разчитаме на науката да започнем да лекуваме коронавируса".
"Мерките трябва да са локални и таргетирани и да се намесваме там, където има взривове", коментира и главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев пред Би Ти Ви. Той изрзи предположение, че може би още година ще живеем с пандемията, докато излезе ефикасна ваксина. Кунчев. По-рано през деня пред Нова ТВ той посочи, че почти всички страни затягат мерките, а у нас - "ние ще го направим възможно най-късно и възможно най-меко", с оглед на това да не не пречим на нормалния живот на хората. "Трябва да спазваме мерките, които са разпоредени до момента - нещо, което по мои впечатления не се случва", заяви той. "Всички сме наясно, че започва нова вълна на повишаване на заболеваемостта. В Европа има две големи огнища на заразата. Едното е в западната част на континента - Великобритания, Холандия, Франция и Испания. Другото е с още по-голяма заболеваемост - Чехия, Словакия, Украйна, Полша", каза още доц. Кунчев. По думите му България е някъде по средата.
"Винаги, когато правим сравнение на данните, бих препоръчал да се ползват седмични данни. Разбира се, дали с натрупване от събота и неделя, защото очевидно по-малките болници малко закъсняват с изнасянето на информация и има такова натрупване от почивните дни или не, все едно - бройката е голяма", заяви още той. По думите му тя е свързана пряко и с това колко хора са заразени, колко влизат в болница. "Виждате, че и там ръстът е значителен. Имаме вече над 1 200 настанени в болнични отделения и над 65 в интензивни сектори", допълни Кунчев. Той коментира, че като лечение в момента се прилага всичко, което е доказало някаква ефективност и се ползва от всички останали страни, включително и от най-развитите. "Ако погледнете лечението дори на Тръмп, ще видите, че те използват същите медицински медикаменти, с изключение на този експериментален коктейл от антитела, който така или иначе все още не е наличен. Нашите болници са снабдени с антивирусното средство, най-модерното в момента - "Ремдесивир", както и разбира се, с някои от антибиотиците и други допълнителни вещества", каза още доц. Кунчев.
PCR-тестове
Личните лекари ще имат право да издават направления за PCR тестове от началото на ноември. Това каза пред "По света и у нас" председателят на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и зам.-министър на здравеопазването Жени Начева. По думите ѝ анексът към Националния рамков договор ще бъде подписан до края на октомври. Не е ясно дали ще има лимити за направленията. Въпросът е на масата за преговори между Българския лекарски съюз и НЗОК. Не е изчислено колко пари ще са необходими. Средствата обаче ще бъдат осигурени от бюджета на НЗОК за 2020 г., обясни Жени Начева.
Индекс на болниците
Междувременно излязоха и данни за смъртността в болниците. От началото на пандемията до 1 септември са били хоспитализирани 5340 пациента, а 613 са починали - т.е. смъртността от КОВИД-19 сред пациентите в болниците у нас за първите шест месеца на пандемията е 11.47%. Това показва анализ на "Индекс на болниците", съвместен проект на здравния сайт Clinica.bg и "Галъп интернешънъл", за който са ползвани данни на Министерството на здравеопазването.
Къде са се лекували пациентите с COVID-19
Пациентите са били приети в 102 лечебни заведения. Основната част от тях обаче са лекувани в големите държавни болници и областните болници. Най-много пациенти са преминали през "Пирогов" (324), "Св. Анна" в София (228), "Св. Марина" във Варна (266), "Св. Георги" в Пловдив (273), МБАЛ "Д-р Ив. Селимински" в Сливен (222). Над 100 пациента за шестте месеца с КОВИД е имало общо в 16 болници, като всички са били държавни и общински. Значително по-малко участие в лечението на пациентите са взели частните болници. Само в една от тях пациентите за шестте месеца са били над 50, а в пет - болните с COVID-19 са били над 40.
Как е варирала смъртността
Въпреки че средната смъртност за шестте месеца до 1 септември е била 11.47%, тя е варирала от 0 до 100 процента в отделните лечебни заведения. Граничните стойности се дължат най-вече на спорадични случаи, при които в лечебните заведения са попадали един-двама пациенти с COVID-19. Очаквано смъртността е била по-висока в болниците, където приоритетно се лекуват пациенти с COVID-19. В университетските центрове, където се пращат най-тежките случаи този показател за шестте месеца надвишава 17%. В отделни областни лечебни заведения обаче той достига дори до 25%.
Как се отнасяме с други страни от ЕС
Въпреки че няма пълна съотносимост на смъртността от COVID-19 в болниците за изминалия период с други държави, аналогични данни има за Германия и Англия. Според проучване, публикувано в медицинското списание "Лансет" през юли, смъртността в 920 немски болници е била 22%. То е проведено между 26 февруари и 19 април, като обхваща 10 021 хоспитализирани пациенти с COVID-19, от които 2229 са починали.
Подобни са резултатите и за Англия. Според официалната система за наблюдение на пандемията в Обединеното Кралство от 22 март до 9 октомври в болниците в Англия са били хоспитализирани 123 553 души с COVID-19, а броят на починалите е приблизително 30 000. Това означава, че смъртността там е била около 24%. Според здравните специалисти в световен мащаб засега е рано да се кажат какви са причините за различните стойности както на заболеваемостта от COVID-19, така и на изхода от болестта.
