Прокуратурата не видя престъпление в допуснатото от Агенция "Пътна инфраструктура" наддоговаряне на договорите за пътно поддържане с милиарди левове над предвиденото в тях. Софийска градска прокуратура е отказала да образува наказателно производство по подадения през лятото сигнал от МФ и МРРБ с аргумента, че не открива умисъл в действията на замесените служебни лица и цел за набавяне на облага. Новината бе съобщена от пресцентъра на финансовото министерство, откъдето обявиха, че ще обжалват отказа. 

"Един от аргументите на Прокуратурата за отказ от наказателно производство е че: „в случаите, в които нарушаването на служебните задължения и при неизпълнението им липсват данни или доказателства, че се действа с пряк умисъл и специална цел – лицето да набави за себе си или за другиго облага или да се причини другиму вреда, не е престъпление по служба“. Позицията на Министерството на финансите е, че няма как „без умисъл“ АПИ да е възложила допълнителни и извънредни задания, многократно над стойността на сключените договори – 40 договора с надвишение от 2,9 млрд. лв. над стойността на договорите, чрез анекси и в нарушение на Закона за обществените поръчки. Тези нарушения са предмет на сигнала на МФ и МРРБ", изтъкват от МФ.  

Скандалът с наддоговорените контракти на Агенция "Пътна инфраструктура"  се разгоря в самото начало на мандата на служебния кабинет. Оказа се, че четири годишни договори, изтичащи в голямата си част през 2024 г., са наддоговорени в пъти над предвидената в тях стойност. Договори за близо 500 млн. лв. се оказаха наддоговорени в пъти, при положение, че законът за обществените поръчки допуска надвишаване на предвидените стойности с максимум 50%. Така служебното правителство бе изправено пред патова ситуация да иска от парламента да разплати наддоговорени дейности в размер на 1,4 млрд. лв.,по-голямата част от тях - вече извършени, в нарушение на закона за обществените поръчки. НС отказа да даде зелена светлина за такова плащане и проблемът остана висящ за бюджет 2022. 

Според прессъобщението на МФ подаденият сигнал до прокуратурата касае още по-големи суми - общо 40 договора, при които е допуснато наддоговаряне в размер на 2,9 млрд. лв. Няма как нито фирмите, нито АПИ да не са знаели, че нарушават закона. Заложените в договорите суми са твърди, тоест за целия период на действие. При такива договори - с твърдо посочена стойност, в размер на  около  500 млн. лв. максимално позволеното плащане би следвало да е 750 млн. лв. 

Както "Сега" писа, с особено голям принос в наддоговарянето се оказаха неслучайни фирми. Оказа се, че има и изрядни дружества, при които не е допуснато нарушение на договорите. Заради различните обстоятелства от МРРБ настояха да преговарят договор по договор с отделните дружества и дълго не успяваха да уредят среща със собствениците, които свикаха протести под прозорците на министерството. 

Не е ясно и как ще бъде решен като цяло проблемът с наддоговорените договори, защото максимално позволения ресурс за тях е изчерпан, а договорите са чак до 2024 година. Прекратяването на договорите с изрично решение на НС бе друго искане на служебното правителство, което също не мина в пленарна зала. 

Още по темата: 

Как пътните фирми нарушителки се изкараха жертви

Защо фирмите в пътния сектор да не продължат да работят незаконно, както досега? Защо да спрат да получават пари, непредвидени в договорите им? След са го правили досега, какво налага промяна на порочната практика?

28 Септ. 2021