Скенерите за отчитане на хартиени бюлетини, с които управляващите желаят да заменят сегашните машини за гласуване, както и техният софтуер, ще бъдат държавна собственост, която се придобива и управлява от търговското дружество „Информационно обслужване“ (ИО). Тази фирма ще бъде задължена също да "осигурява придобиване, съхранение, поддръжка и транспорт" на новите машини.
Така е записано в доклада с промени в Изборния кодекс, който парламентарната правна комисия обсъжда и в момента на второ четене. Комисията заседава близо 4 часа и управляващите дори имат нагласата за среднощно заседание, като през 2022 г., когато ГЕРБ, ДПС и ИТН превърнаха машините в принтери.
Сега законът казва, че Централната избирателна комисия (ЦИК) придобива и управлява машините за гласуване като държавна собственост. Бъдещите скенери (които никой не е виждал, не знае как работят и колко струват - бел.а.) ще бъдат към ИО. А на ЦИК управляващите прехвърлят ангажимента да удостоверява съответствието на скенерите със изискванията на закона. ИО ще предоставя на комисията "пълен изходен код, процес на доверено изграждане, както и криптографски идентификатори на изборните конфигурации".
Това предложение предизвика буря от критики от страна на ЦИК и парламентарната опозиция. Цветозар Томов, член на ЦИК, коментира, че е недопустимо една и съща организация да се поставя на входа и на изхода на процеса. Той напомни, че удостоверяването на съответствието според сегашния кодекс се извършва от три държавни институции – министерството на електронното управление и институтите по метрология и стандартизация, като срокът за това беше 20 работни дни. Сега това задължение се прехвърля само на ЦИК, при това без никакъв срок за изпълнението му. Томов изрази недоумението си защо е нужна такава радикална промяна. От страна на управляващите нямаше кой да даде обяснение.
Представител на министерството на електронното управление изтъкна, че по силата на Закона за държавната собственост, дружество като ИО, което не е изцяло държавно и извършва търговска дейност, не може да притежава държавна собственост. И тук нямаше коментар от мнозинството.
Божидар Божанов от ПП-ДБ изтъкна, че в текстовете на управляващите напълно са объркани техническите понятия. Говори се ту за системен софтуер, ту за базов софтуер – първото се отнася до операционни системи, посочи Божанов, а второто изобщо не е ясно какво означава. Управляващите реагираха с предложението навсякъде към софтуер да се напише "системен", което според Божанов е още по-лош вариант.
Идеята за всичко това идва от прословутата "работна група" на управляващите, която е напълнила законопроекта с предложения за второ четене, включително за скенерите, без да става ясно кои са конкретните депутати от мнозинството, които са направили тези предложения (от опозицията непрекъснато настояват членовете на групата да се разкрият, но те не го правят - бел.а.).
Отслабващи гаранции за честността на вота
По-рано в комисията избухнаха разпри заради желанието на управляващите да се заличи от закона разпоредба, която е част от гаранциите за честността на вота, като според опозицията целта е да се насърчи купуването на гласове.
В кодекса се посочва, че върху бюлетината, дадена на избирател, трябва да остава същия номер като върху кочана с бюлетини, от който тя е откъсната от избирателната комисия. Членовете на избирателната комисия трябва да сравнят номера, преди избирателят да пусне бюлетината в урната. Тогава комисията слага и втори печат върху бюлетината.
Управляващите предлагат да се заличи текстът, който разпорежда, че избирателната комисия трябва да сравни номера. Предложението идва от "работната група". Опозиционните депутати от ПП-ДБ и "Възраждане" реагираха, че това ще наруши честността на вота и ще насърчи опитите да се манипулира гласуването.
От мнозинството коментираха, че когато се използват скенери за отчитане на гласовете, както те искат, тогава бюлетината пада в една кутия, без избирателната комисия изобщо да се докосва до нея. Това не оставя възможност да се сверява номерът на бюлетината с номера на кочана, нито пък да се слага втори печат върху бюлетината.
Без гласуване
Правната комисия изобщо не гласува нищо. В началото на заседанието се оказа, че няма кворум – част от депутатите от мнозинството отсъстваха, а опозиционните изобщо не влязоха за заседанието. Така мина повече от час и накрая председателят на комисията Анна Александрова откри заседанието само със свои колеги от мнозинството, които междувременно се бяха събрали. Александрова и колегите й решиха, че само ще обсъждат текстовете по законопроекта, без да ги гласуват.
