Пенсионните дружества наваксаха загубите от коронакризата през февруари и март, показват данни за резултатите от дейността им през първата половина на годината, представени днес. През второто тримесечие нетните активи на всички частни фондове нарастват с 854 млн. лв., а ръстът от началото на годината е 228 млн. лв., съобщиха от Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Към 30 юни дружествата управляват 15.839 млрд. лв. През март кризата стопи нетните активи на фондовете до 15.001 млрд. лв. при 15.626 млрд. в края на декември 2019 г. въпреки регулярните постъпления от осигурителни вноски, показва статистиката на Комисията за финансов надзор.

В края на полугодието в универсалните фондове вече има 13.483 млрд. лв., като при тях увеличението през второто тримесечие е със 753 млн. лв. (5.92%), посочват дружествата. Разликата спрямо началото на годината обаче е 271 млн. лв., като се има предвид, че само през първото тримесечие в тях са постъпили почти 392 млн. лв. брутни постъпления от осигурителни вноски (за второто тримесечие все още няма данни, но сумата едва ли е много по-различна).

При професионалните фондове увеличението през второто тримесечие е с 51 млн. лв. (4.41%) до 1.204 млрд. лв., но от началото на годината има нарастване само с около 1 млн. лв. при 31.1 млн. лв. брутни постъпления от осигурителни вноски само за първото тримесечие.

При третия вид фондове - доброволните, нетните активи нарастват с 50 млн. лв. (4.53%) след срива през март, но това не е достатъчно да се възстанови нивото от началото на годината. Към 30 юни доброволните фондове управляват 1.152 млрд. лв., докато към 31 декември 2019 г. активите са били 1.194 млрд. лв. Постъпленията от вноски при тях за първото тримесечие са 31.75 млн. лв.

След трудното начало на годината, през второто тримесечие всички фондове успяват да постигнат положителна доходност. След резките спадове през месец март, в резултат на пандемичната криза и ефектите върху световната икономика и пазарите, показателите и цените на капиталовите инструменти и борсовите индекси се възстановиха съществено, което подобри представянето на фондовете за този период, посочват от дружествата. При универсалните фондове доходността е 3.09%, при професионалните е 2.5%, а при доброволните - 3.44%. За сравнение през същия период на 2019 г. резултатите са съответно 1.63%, 1.3 и 1.33%, но тогава нямаше сривове в началото на годината.

Въпреки положителната статистика, нито един фонд не успява да върне стойността на един пенсионен дял на нивата от началото на годината, показва справка в данните на КФН. От дружествата обаче изтъкват, че в дългосрочен план - за 15 години, всички видове фондове постигат над 50% нетна доходност. За най-масовите универсални фондове, където се осигуряват родените след 1959 г., нетната доходност за 15-годишен период е 54.50%.

ИНВЕСТИЦИИ

За първото тримесечие при всички инвеститори по целия свят имаше отрицателна доходност, докато българските пенсионни фондове успяха да минимизират щетата от сривовете на фондовите пазари до около 5%, коментират от дружествата. Според техните данни въздействието от спадовете на международните финансови пазари е ограничено до средно 2.9% за полугодието. "Абсолютната стойност на инвестираните средства на фондовете от началото на пандемичната криза намалява с около 2%, за сметка на увеличените експозиции по разплащателни сметки с нулев риск в банките-попечители, които бележат ръст и делът им в общите активи на фондовете достига до  приблизително 10%. Стойността на инвестициите в дългови финансови инструменти намалява с около четири процентни пункта, докато делът на дяловите финансови инструменти намалява с около два процентни пункта и достига до средно 22%", поясняват от асоциацията.

ВТОРА ПЕНСИЯ

Днес от асоциацията предложиха и нова идея как да се неутрализира ефектът "две пенсии са по-малко от една". Много хора имат неритмично осигуряване във втория стълб, а в същото време държавата ще редуцира основната им пенсия от НОИ с над 20% заради отчислението на осигуровки към частните фондове.

"Пенсията от първия стълб - т.е. държавното осигуряване, трябва да бъде редуцирана единствено за периода на осигуряване и в частен фонд, а не за целия осигурителен период на новите пенсионери", коментира пред БНР Даниела Петкова, председател на УС на пенсионноосигурителна компания "Доверие". Тя даде следния пример: "Ако човек се пенсионира догодина с 37, а може би и с 40 години трудов стаж, въз основа на които му се изчислява държавната пенсия, то само 20 или 21 години от тези 37-40 години той се е осигурявал в универсален фонд. Така че нека да бъдат така добри да намалят основната му пенсия за 20-те години, в които човекът е бил осигурен в универсален фонд, а не за всичките 40". 

Петкова изказа съжаление, че досега пропадат опитите да се убеди държавата да не прекъсва осигуровките в пенсионните фондове по време на майчинството, което рефлектира върху размера на пенсията. Преди време социалният министър Деница Сачева изрази готовност да предложи основната пенсия да не се намалява за периодите на майчинство, отпуск по болест и безработица. Проектът с промените, които трябва да регламентират фазата на изплащане обаче се бави от години и по последна заявка ще бъде представен наесен.