Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов е окончателно осъден за реч на омразата срещу депутата от ПП-ДБ Даниел Лорер, става ясно от решението на Върховният административен съд, цитирано от Българския хелзинкски комитет (БХК).

Костадинов е първият политик, осъден на последна инстанция от български съд за реч на омразата, подчертават от БХК.

Първоначалната жалба до Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е подадена от Даниел Лорер, представляван от Българския хелзинкски комитет. С окончателното си решение ВАС остави в сила изцяло решение на Административен съд – Варна, с което бе потвърдено по-ранното решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В решението на КЗД се установява, че спрямо Лорер е осъществена дискриминация под формата на тормоз на основата на произход, етническа принадлежност и религия, като на Костадинов бе наложено задължително предписание да премахне публикациите от “Фейсбук” профила си, както и да отстрани направените към тях дискриминационни коментари. 

В серия от публикации, разпространени през 2022 и 2023 г., председателят на ПП “Възраждане” отправя публични нападки срещу Лорер. Лорер бива изобразен като влечуго и наричан “българомразец”, “чужд агент”, “национален предател”, “превърнал държавата в колония”, “искащ българите и българската държава да изчезнат”, “субект”, “същество”, “лъжец”, “нелицеприятно същество”, “действащ нагло и с безумие” и други подобни квалификации. Въпросните постове провокират крайни коментари от последователи на Костадинов, сред които се срещат призиви за изпращането на Лорер в концентрационния лагер “Бухенвалд”, както и изразено съжаление, че “Хитлер не е поживял по-дълго”.

В своята защита Костадинов поддържа тезата, че разглежданите публични изявления представляват допустима политическа критика и като такава следва да се ползва със защитата на свободата на изразяване. Съдът обаче ясно посочва, че изказванията на Костадинов, свързани с произхода и етническата принадлежност на Лорер и провокираните от тях коментари, имат дискриминационен характер, поради което не могат да се ползват от конституционноправната закрила на свободата на словото. 

ВАС отчита, че свободата на изразяване на мнение, закрепена в чл. 39, ал. 1 от Конституцията и в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), не може и не бива да се абсолютизира, дори и когато става въпрос за политически диалог. Правото, уредено в горепосочените разпоредби, следва да бъде ограничавано, когато трябва да се осигури защита на други конституционно признати права като правото на човешко достойнство, на добро име и на репутация.