Европейският съд по правата на човека осъди България за агресивна онлайн реч на омразата, след като установи, че прокуратурата не е действала адекватно при разследването на закани, отправени към правозащитници заради професионалната им дейност в защита на бежанците и мигрантите. Жалбоподателите са защитавани в Страсбург от адвокат Адела Качаунова от Българския хелзинкски комитет (БХК).
По делото "Иларева и други срещу България" съдът в Страсбург осъжда България заради бездействието на българските власти срещу закани, отправени във Фейсбук. Това е първото решение на ЕСПЧ за онлайн реч на омраза срещу България.
Жалбоподателите са трима правозащитни активисти - адв. Валерия Иларева, Лидия Стайкова и Красимир Кънев, разказват от БХК. През декември 2014 г. Стайкова, която заедно с адв. Иларева години наред работи активно за правата на бежанците и кандидатите за убежище в България, е номинирана за годишната награда на Българския хелзинкски комитет (БХК) "Човек на годината". През януари 2015 г. във връзка с тази номинация чрез няколко Фейсбук профила десетки потребители на мрежата започват да отправят яростни нападки към двете активистки, както и към Красимир Кънев, който по това време е председател на БХК и председател на журито.. Към тримата са отправени закани за убийство, за изтезания и побои, както и изключително вулгарни обиди. Има и колаж с изображение на тримата жалбоподатели под заглавие "Уроди на годината" под който събира голям брой подобни изявления. Всички закани и обиди са във връзка с правозащитната дейност на тримата жалбоподатели. Някои потребители питат за техните адреси и изразяват лична готовност да се саморазправят с тях. Един от потребителите изпраща лично на Стайкова фотоколаж - снимка с изображение на жена с окървавени тяло и глава.
Тримата сезират Софийската районна прокуратура (СРП). Прокуратурата образува досъдебно производство по чл. 162 от НК за подбуждане към расова и етническа омраза, дискриминация и насилие, но не ги уведомява, тъй като по закон няма такова задължение. По закон те не се водят "пострадали". Иларева, Стайкова и Кънев обжалват отказа на прокуратурата да им предостави копие от постановлението, както и информация за това как са квалифицирани деянията. Обжалването се проточва повече от година и едва през февруари 2016 г. жалбоподателите получават постановление от Софийската градска прокуратура (СГП), че имат качество на пострадали от престъпление по чл. 144 от НК за закана срещу личността и че постановлението на СРП е незаконосъобразно. Прокуратурата обаче отказва да изиска трафични, съобщителни и електронни данни, тъй като шестмесечният срок за това към този момент вече е изтекъл.
Следвайки указанията на градската прокуратура, районната провежда ново разследване, но пак отново за престъпление по чл. 162 от НК. За заканите за убийство прокуратурата приема, че те не са конкретни, а "проява на лично мнение". След жалби от тримата, Софийският районен съд и Софийският градски съд потвърждават становището на СРП. Същото правят и по-горните прокурорски инстанции. Една от тях, Софийската градска прокуратура, заявява, че авторите на заканите очевидно не целят да възбудят страх у жалбоподателите, а просто "изразили свое лично и отрицателно отношение" към тях.
Съдът в Страсбург обаче установява, че са нарушени правото на личен живот и правото на свобода от дискриминация. В решението се отбелязва, че публикациите съдържат тежка сериозна реч на омразата, която е била бързо и многократно споделяна и е достигнала до тримата жалбоподатели. Изявленията са били ясни и изпълнени с насилие, жалбоподателите са били ясно посочени и публично изложени, а работните им адреси са били лесно откриваеми. Естеството на използваната реч и омразата, изразена в тези публикации, не могат да бъдат приравнени към обикновено изразяване, пък било то и преувеличено - на отрицателно мнение за жалбоподателите. Като се има предвид съществената роля на интернет като безпрецедентно мощна платформа за обмен на идеи и информация, която крие риск от нарушаване на правата на човека, задълженията на държавите важат както офлайн, така и онлайн, се казва още в решението.
ЕСПЧ приема, че онлайн заплахите не са разследвани адекватни и затова властите не са изяснили фактите по случая.
"Това решение е огромно постижение за правозащитната общност в България, която от години е обект на клевети и заплахи", коментира адвокат Качаунова. "Българските власти не само проявяват системно нехайство, допускайки подобни атаки срещу гражданското общество, но дори понякога аналогични изявления, макар и може би малко по-прилични, се чуват изказани от властници – общински съветници, кметове, министри и народни представители. Българската прокуратура пък, която е хиперактивна по други случаи, не полага дори минимални усилия да установява извършителите на престъпна дискриминационна реч. Това е част от институционалната дискриминация в България", каза още Качаунова.
Сега България трябва да плати за неимуществени вреди по 4500 евро на Стайкова и Кънев и 5500 евро на Стайкова. Освен това дължи и 2521 евро за съдебни разноски и разходи.
