Най-натоварените с лечението на ковид пациенти болници очакват да получат по-малко пари от касата в сравнение с изминалите месеци, стана ясно на блиц контрол в здравната комисия на Народното събрание. Това е станало в резултат на предложение на управителя проф. Петко Салчев, одобрено от надзорния съвет на НЗОК на 27 януари, обясни бившият шеф на "Пирогов" проф. Асен Балтов, който сега е депутат от ГЕРБ. Подобно решение е взел и старият състав на съвета на 16 декември 2021 г.

От декември до февруари болниците ще получат 85% от бюджета си, въпреки че част от тях получаваха в края на годината 100%. Според Балтов, при това положение в първите три месеца на годината някои лечебни заведения ще натрупат дефицити до 5 млн. лв. "Колкото по-тежки случаи лекуват лечебните заведения, толкова по-голям е финансовият ресурс, който разходват", коментира той.

Проф. Балтов даде пример с бюджета на "Пирогов". Миналия януари институтът е получил 6,776 млн. лв., а сега сумата е намаляла на 5,61 млн. лв. Изработеното през януари 2021 г. е било 6,889 млн. лв., а в момента е 5,405 млн. "Излиза, че тези хора, които изнесоха на гърба си най-тежките случаи, сега ще бъдат наказани, защото Петко Салчев така е решил", разгневи се депутатът.

Обясненията за намалените пари са отново бюрократични, стана ясно от коментарите в комисията. Здравният министър проф. Асена Сербезова не зае ясна позиция по въпроса, като го прехвърли към надзорния съвет. Когато Балтов й припомни, че държавата има четирима представители в този съвет, Сербезова отново насочи възраженията към Салчев. Тя твърди, че няма правомощия за контрол над надзорния съвет, освен това каза, че новият състав на съвета не може да преразгледа решението за декември.

От втори въпрос по същата тема на Илиян Йончев, депутат на "БСП за България" от Плевен, стана ясно, че касата също прехвърля всички въпроси към надзорния съвет.

В момента НЗОК разпределя средства на базата на 1/12 от миналогодишния бюджет, съобщи вчера пред БНР самият проф. Салчев. „По наши разчети това, което е разпределено като стойности не е достигнато в пълна степен от лечебните заведения, затова се налага да се прилага методиката за заплащане до 85%,“ обясни той.

Най-натоварените болници обаче имаха възможност в края на миналата година да получават 100% от бюджета си при определени условия. Това важи за болниците, които са заделили 30% от леглата си за пациенти с COVID-19, като 10% и повече от тези легла трябва да са заети. Именно при тях в момента се очаква намаление.

Това е пореден проблем с плащания от НЗОК в последните дни. Заради липса на нормативна уредба касата отказва да поема тотални зъбни протези на пациентите, въпреки че с актуализацията на здравния бюджет миналата есен й бе гласуван бюджет от 2 млн. лв. специално за тази цел. Оказа се и че трета година след началото на пандемията все още има категории работещи на първа линия, които не получават допълнително заплащане - например помощник-фармацевтите и магистър-фармацевтите, работещи в центровете за психично здраве, за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове.

Новият бюджетен казус се наслагва върху другите финансови проблеми на болниците, които от дни бият тревога, че не могат да се справят с високите цени на тока. "Лечебните заведения в България изпитват остра нужда от компенсации на цената на тока и газа възможно най-бързо и настояват сумите над 150 лв. от цената за мегаватчас да се поемат от държавата. Ако общините могат да си позволят да изключват улични лампи, болниците не могат да спрат тока на операционните или да ограничат използването на апаратура с цел икономии", написаха в общо писмо до управляващите всички болнични асоциации у нас. Те настояват за спешна среща с правителството по проблемите, имат и редица искания за бюджет 2022.