За последните 10 години от Европейския съд по правата на човека срещу България са постановени общо 659 осъдителни решения. Обезщетенията, които са изплатени от държавата по тях, са близо 13 млн. лева. В това влизат осъдителните решения, както и постигнатите споразумения или одобрени от ЕСПЧ едностранни декларации. Това каза заместник-министърът на правосъдието Мария Павлова в интервю за БГНЕС.

Павлова посочи, че всяка година до Народното събрание се изготвя доклад. За 2020 г. има 35 осъдителни решения от общо 53 дела, които са се гледали в ЕСПЧ в Страсбург.

„За миналата година най-честите нарушения са за нарушаване правото на мирно ползване на собствеността, правото на личен и семеен живот, забраната за нечовешко и унизително отношение, правото на справедлив процес“, уточни зам.-министърът. Тя посочи цифри, според които за настоящата – 2021 г. година до момента, има 25 осъдителни решения, с установено поне едно нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. „Има и 10 споразумения и решения за недопустимост и одобряване на приятелски споразумения“, заяви Павлова.

Данните показват още, че през последните 10 г.  най-много осъдителни решения срещу страната ни са постановени през 2011 г. „Тогава от 98 дела имаме 53 осъдителни решения и са платени над 2 млн. лева. През 2012 г. има 58 осъдителни решения при 110 дела и са платени около 1,8 млн. лева. За настоящата 2021 г. до момента са платени малко над 440 хил. лева”, съобщи Мария Павлова.

Парите се плащат от бюджета на страната ни. „В министерството се обмисля идеята, за да се дисциплинират малко държавните органи, евентуално сумите да се изплащат от бюджетите на съответните учреждения, които са нарушили правата на български граждани, заради които има постановени съдебни решения от ЕСПЧ. Знаете обаче специално, че когато се касае за решения по дела, на магистратите съгласно Конституцията не може да им се търси отговорност във връзка с постановени техни актове или извършени действия в хода на водените от тях дела, доколкото същите не съставляват умишлени престъпления. В тази насока има и препоръка на Комитета на Европа, че следва с особено внимание, с оглед охрана независимостта на съдебните власти на държавите-членки, да не се търси такъв вид отговорност”, обясни зам.-министърът на правосъдието. 

Към момента 494 са висящите жалби от България пред ЕСПЧ, но Павлова напомни, че не по всяка жалба се образува дело. „Интересите на България по тези дела се защитават от правителствени агенти, които са назначени в Министерство на правосъдието след конкурси", обясни тя.

По нейни думи има и друг механизъм, по който хората могат да си защитят правата и той е във връзка с бавното правосъдие. Това е националният компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, при който се сключват споразумения с министерството. „За съжаление, през последните години се увеличава броят на споразуменията, които се сключват. Той действа от 2012 г. и от тогава до момента изплатената по този механизъм сума вече надхвърля 5 млн. лева. Има доста фрапантни случаи. Има две административни дела на Благоевградския окръжен съд, по които решенията са постановени след 18 години. В районен съд има дело за кражба, при което присъда на първа инстанция е постановена след 14 години. По тези конкретни дела споразуменията и сумите, които са изплатени от страна на българската държава са по 10 000 лева на дело на пострадал, което е максималният размер на обезщетение по този механизъм“, каза зам.-министър Павлова.