Първото изречение от първата пряка реч в "Под игото" е "Яжте, татовата, да порастете!"; първото нещо, което Чорбаджи Марко казва на неочаквания гост, след като разбира кой е, гласи: "Гладен ли си, Иванчо?". След като библията на художествената ни литература е представила точно така храната в душевния свят на българина, не бива да има учудване, че надлъж и шир из страната с празници и фестивали се почитат мръвки, плодове, зеленчуци, семейства бобови и т. н. - при това тези събития се увеличават.
Ако доскоро се състояха най-вече през лятото, то вече текат дълбоко в есента. Обяснението защо е лесно - шанс са за поне малко живване на опустелите селища, носят радост, за ден-два децата се връщат от градовете при старите си родители. Всеки кмет се мъчи да измисли такъв празник, общината спонсорира, а и често за "демонстриране на традиции, самобитни умения, местни практики" средства отпускат и неправителствени донори. Фермери, търговци, друг вид бизнеси също имат интерес, пътувайки из страната да предлагат стока. С една дума - хубаво е, поводът няма голямо значение, важното е хората да се съберат.
Един от новите такива празници, например, състоял се за трети път тази есен, е на трънката (село Салаш, Белоградчик). Естествено, трънката няма с какво толкова да се почита, затова бяха наредени софри с нетрънкови гозби, реализирайки целта:
Прави впечатление, че нараства почитта към тиквата. Имаме фестивали: "Тиквена магия. Нашето творчество", село Белчин; просто "Празник на тиквата" в село Дълбоки; също такъв в Горски извор; на тиквата и дюлята, Юпер; на тиквата през есента, Малко Търново; празник на тиквата си има дори Габрово; а в Севлиево: цяла "оранжева революция" - няколко дни с тикви истински, тикви от пластилин (деца творят...), тикви сварени, изпечени, солени, сладки, като тиквеник, тикви с награда, без награда, тикви на земята, по дърветата:
Липсват сведения всичките тия тиквени празници да са свързани с прякор на който и да е български политик.
Ето какво още почитат мало и голямо из страната. Списъкът, по разбираеми причини, е съвсем неизчерпателен: баницата в Попово и в още десетки селища; житената питка в Стражица; зелето в Петърч; кестена в Коларово; еленския бут в Елена, разбира се. Има и фестивали като: "Общностна лютеница", село Негушево; "Гозби и ритми", Павликене; "Есенни съкровища в буркани", село Дълбок извор; "Някога... когато хлябът имаше душа", Генерал Тодоров; "Фестивал на наденицата и бекона", Житница; "Събор на влашката саламура", село Софрониево.
Разбира се, стремежът за живване на селищата не става само чрез храна. Фестивали се посвещават и на мотиката, плевнята, дрехите, грънците... Кино, книги и друга духовна храна не са забравени. Има и фестивал по мятане на пънове.
А през зимата ще дойде ред и на масовото почитане на пиенето. Все пак, "Яжте, татовата, да порастете!" върви непосредствено с "Пено, налей паницата пак!". Забележете - "пак"!
