През 19-и век по високите върхове на планетата все още няма навалица. Истинските катерачи се броят на пръсти и, естествено, са все мъже. С едно почти неизвестно изключение - Луси Уокър. Луси Уокър не оставя след себе си нито дневници, нито вестникарски интервюта, нито каквито и да било разкази за преживяванията си. Нейната фигура обаче изниква като упорит призрак от разказите на други изследователи на снежните планини в Европа. В техните дневници Луси се появява за миг, докато суши прогизналите си от снега фусти на печката в хижата, или като бързо движеща се фигура в дълбокия сняг.

Луси Уокър не просто е една от първите жени в планината през 19-и век. За 21-годишната си "кариера" в Алпите, започнала през далечната 1858 г., Уокър предприема 98 експедиции, включително 28 успешни опита за изкачване на върхове над 4000 м. Нейни са първите изкачвания от жена на 16 върха, включително Монте Роза, Айгер, Щралхорн, Гранд Комбин, както и първото изкачване въобще на Балмхорн, което извършва през 1864 г.

Изкачването, което я прочува, е на Матерхорн. Много преди зори на 21 юли 1871 г. Уокър се събужда в хижа на североизточния склон на легендарния връх. Заобиколена е от мъже и е облечена в дълга рокля, а краката й са обути в любимите подковани ботуши. Скоро Луси, баща й, водач и неколцина други катерачи поемат по снежните стръмнини, осветявани от треперливата светлина на свещите във фенерите.

Участниците в експедицията вероятно са знаели, че шест години по-рано четирима мъже от първото успешно изкачване на 4478-метровия връх на италиано-швейцарската граница падат и загиват. Уокър - 35-годишна британка, също така знае, че американката Мета Брейфорт смята да я изпревари на върха, и няма намерение да допусне това.

Докато небето просветлява, а от хижите на Цермат

започва да се вдига димът от печките за закуска,

катерачите достигат покрит с ледена кора хребет, от който пред очите им се разкрива спираща дъха гледка. Една невнимателна стъпка на този остър ръб ще запрати човек право долу, в долината. Но малко преди обяд, с желязна воля и благосклонно време, групата достига върха и Луси става първата жена в света, стъпила на него.

По това време в общественото внимание жените алпинистки се възприемат като ексцентрички за присмех. Дори тези, които се занимават с това необичайно за епохата занимание, избягват да говорят за приключенията си - да не забравяме, че по това време се смята за прекалено "бързо" една млада дама да кара карета с две колела.

В експедициите Луси е обикновено с баща си и брат си - и двамата са едни от първите членове на Алпийския клуб в Лондон. Тримата качват най-високите и технически трудни върхове в Европа, разчитайки на ненадеждни въжета и проправяйки трудни, дълги маршрути през опасни циркуси. Според нейни приятели Луси е с чувство за хумор, жизнерадостна и със слабост да си набавя течности главно чрез шампанско. За пред хорските очи обаче тя е образцова викторианска лейди - Луси винаги излиза от хижата с фуста и рокля, които после напъхва зад някоя скала.

У дома в Ливърпул пък като хамелеон се преобразява от елитен алпийски атлет в спретната мома англичанка. Семейството й се занимава с търговия с олово, а Луси върти семейната къща,

не изостава с гоблените си,

чете на френски, немски и италиански и е гостоприемна домакиня. Нетрадиционно за викторианските нрави обаче остава стара мома. Не е известно да е правила опити да катери британски върхове - когато е на острова, спортните й занимания се изчерпват с крокет.

Уокър всъщност е родена в Северна Америка, в земите, които днес са Канада. Родителите й са шотландци, но се развеждат и майката отнася дъщеря си и сина си в ново семейство, което се установява в Ливърпул. Луси за пръв път тръгва по планините през 1858 г., когато е на 22 г., по препоръка на лекар, който смята, че това ще й помогне срещу ревматизъм. Става редовен изследовател на Алпите благодарение на втория си баща Франк Уокър и брат си Хорас. В Лондон току-що е създаден първият алпинистки клуб в света - Алпийският клуб.

Вероятно именно благодарение на това, че Уокър никога не нарушава добрите викториански нрави, инцидентно пресата обръща внимание на нейните постижения. Изкачването й на Матерхорн например е отразено във вестници в няколко страни, а английският "Пънч" дори публикува стихче в чест на постижението. Това международно признание вероятно дава кураж на други жени

да погледнат към високите планини

Три от най-добрите алпинистки на 19-и век - Катрин Ричардсън, Маргарен Джаксън и Емили Хорнби, започват да катерят върхове в рамките на година-две след експедицията на Уокър на Матерхорн. Нито те, нито Уокър обаче стъпват на съвсем непозната за жените територия - през втората половина на 19-и век, жени участват в 60 успешни изкачвания на европейски върхове. Въпреки това едва през 1889 г. им се разрешава да обявяват експедиции в Алпийския журнал, а в самия Алпийски клуб получават право да членуват чак през 1974 г.

Уокър е активна алпинистка докъм средата на 40-те, когато получава лекарско предписание да се откаже от спорта поради медицински причини, останали неизвестни. Продължава обаче често да пътува до Алпите и да наставлява млади катерачи. През 1907 г. става сред основателките на Дамския алпийски клуб и е неговият втори президент до смъртта си през септември 1917 г. Умира на 81 г. Спомените за нея, написани покрай кончината й, днес предлагат оскъдни сведения за личността й. "Тя често ни изваждаше от леността, обръщаше ни внимание на интересно място или на хубава гледка. Често щяхме да ги изпуснем, ако не беше нейното настояване. Да катериш в нейната компания бе особено удоволствие заради страхотната й жизненост", пише алпинистът Чарлз Пилкингтън в Алпийския журнал.