Медия без
политическа реклама

Лидерът на радикалдемократите променя битието на учителите преди век

Стоян Костурков е братовчед на Райна Княгиня и лежи в затвора заради позицията си срещу БЗНС

Стоян Костурков
архив
Стоян Костурков

След Освобождението през 1878 г. просветното дело става един от приоритетите по трудния път за развитието на България. Проблемите за образованието и възпитанието на младите хора се третират на най-високо ниво във всички институции. Видни политици, общественици и културни дейци участват пряко в изграждането на просветната система. Сред тях се откроява и Стоян Пенчов Костурков (1866-1949).

Той започва жизнения си път в Панагюрище и произхожда от заможно семейство. Баща му е роден в Костур, Македония и оттам идва фамилното му име. Първа братовчедка на Стоян е Райна Княгиня. Едва десетгодишен преживява ужасите, които съпровождат Априлското въстание от 1876 г. Първоначално образование получава в родния си град. След това е приет в Петропавловската семинария при Лясковския манастир "Свети Петър и Павел". По време на Сръбско-българската война (1885 г.) се записва доброволец в Ученическия батальон. През 1887 г. постъпва във Военното училище в София, но прекъсва обучението си поради заболяване от туберкулоза. Продължава учебните си занимания в Женева, където завършва право и социални науки.

След завръщането си в България Костурков се включва в обществено-политическия живот. Първоначално симпатизира на водещата Демократическа партия. Скоро след това преминава към младите демократи Найчо Цанов и Тодор Влайков. Именно те създават Радикалдемократическата партия през 1905 г. От следващата година до 1934 г. секретар на централното ръководство е именно Стоян Костурков. Той е идеолог на партията. Проявява се като непоколебим и безкористен последовател на своите принципи и убеждения. Одобрява провъзгласяването на независимостта на България през 1908 г. Обявява се обаче срещу укрепването на монархическия институт и засилване ролята на цар Фердинанд І в управлението. Костурков застъпва позицията обединението на българския народ да стане по мирен път и е против влизането на България в Първата световна война на страната на Австро-Унгария и Германия.

Безспорно централно място в дейността на Костурков заема неговият принос за развитието на родното образование. В края на ХІХ в. и първите десетилетия на ХХ в. той работи в продължение на 19 години като преподавател, училищен инспектор и директор в Панагюрище, Враца, Пазарджик, Хасково, Анхиало (днес Поморие) и София. Един от създателите и водачите на създадения през 1895 г. Българския учителски съюз. Стоян е избран в Контролния съвет на организацията. Аргументирано прокарва и отстоява възгледи си по основните проблеми на просветното дело. Става много популярен сред учителските среди. Едновременно участва и в живота на Класния учителски съюз (1902). Пледира за каузата съюзът да изпълнява синдикални цели. Костурков е и редактор на съюзния печатен орган "Учителски вестник".

Всички тези действия

 

му дават предимство при избора за министър на просвещението.

 

Костурков заема този пост в кабинета на Александър Малинов и в коалиционното правителство на Теодор Теодоров. Ръководи ведомството 15 месеца - от края на юни 1918 г. до 6 октомври 1919 г. В резултат на войните за национално обединение учебната система е напълно дезорганизирана. Училищните здания са порутени, липсва училищен инвентар, библиотеките са пръснати. След тежко прекараната световна война Костурков внася позитивни мерки в състоянието на училищната практика. Ремонтират се сградите, набавя се училищен персонал. По негово нареждане комисии изработват съкратени програми за основните и средните училища. Образуват се родителско-учителски дружби при училищата за възпитателно въздействие и обществен контрол. Предприемат се стъпки за подобряване на материалното положение на народните просветители. По този начин Костурков се надява да задържи в просветния бранш добросъвестните преподаватели и да привлече нови, млади кадри. На основание на взетите решения от Учебния съвет през март 1919 г. е внесен законопроект за изменение на 80 члена от Закона за народното просвещение. Той е одобрен и по този начин се внасят позитивни промени в битието на учителите, които по това време са повече от 15 000.

Костурков не остава встрани и от законодателната власт. Той е избиран за народен представител в шест Обикновени народни събрания в периода между 1913-1934 г. Стриктно спазва правилата на поведение в парламента. Не пропуска заседание. Рядко се случва да не вземе думата по дискутиран въпрос. Красноречив оратор, защитава своите тези и постановките на Радикалдемократическата партия с достатъчно фактически показатели. Успоредно с това пише статии в партийните печатни издания по международната политика и националните интереси на България. Интерпретира и теми от вътрешнополитическо естество, които засягат главно действията на управляващите партии и провежданите избори.

Стоян Костурков подкрепя идеята за самостоятелното участие на радикалите в обществено-политическия живот. Той е

 

открит противник на самостоятелното управление на БЗНС (1920-1923).

 

Включва се активно в акцията на Конституционния блок срещу правителството на Александър Стамболийски на 17 септември 1922 г. в Търново. След нейния провал е арестуван и откаран в търновските казарми. По-късно е затворен в Шуменския затвор за да бъде съден от Четвъртия държавен съд като един от виновниците за втората национална катастрофа от 1918 г. Тук прекарва няколко месеца, а на 5 януари 1924 г. е освободен след приемането на Закона за амнистията.

Новите изяви на Костурков в управлението на страната започват в началото на 30-те години на миналото столетие. Той дава съгласието си възглавяваната от него партия през юни 1931 г. да участва в коалицията Народен блок. След като тя спечелва изборите на него му е поверено Министерството на железниците, пощите и телеграфите в три кабинета на Никола Мушанов. В това си качество той внася редица промени в тези ведомства, които са в полза на персонала и техническото оборудване. Взема непосредствено участие в развитието и подобряването на телеграфо-пощенското и телефонното дело в България. До този момент страната ни има обикновени телефонни съобщения само с Румъния. Костурков нарежда да се инсталира високоефективна уредба и по този начин се установява телефонна връзка с Турция, Унгария, Австрия, Швейцария, Гърция, Германия и други държави. Но запомнящите се негови изяви отново са прекъснати от политическите страсти. На 5 май 1934 г. ХХІІІ Обикновено народно събрание гласува вот на недоверие на министър Костурков и той е бламиран. Като немотивирана причина се изтъква кризата в българската икономика, корупцията в обществото и неговата некомпетентност. Чрез своя частен секретар той изпраща на премиера писмената си оставка.

Костурков посреща с неодобрение последвалия скоро преврат на 19 май 1934 г. Минава в лагера на легалната опозиция на монархическия режим. През Втората световна война поради здравословни проблеми се оттегля от активен политически живот. Отказва контакти с Българската работническа партия и не сътрудничи на Отечествения фронт. След 9 септември 1944 г. обаче отново заема длъжността министър на просвещението (1945-1946) в кабинета на Кимон Георгиев.

Ключови думи:

история, стара слава

Още по темата