Медия без
политическа реклама

Иван Буреш е патриархът на българската ботаника и зоология

Ерудираният учен е сред фаворитите на монарсите Фердинанд I и Борис III, но заслужва уважение и след 9 септември 1944 г.

Иван Буреш
архив
Иван Буреш

В първите десетилетия след Освобождението през 1878 г. стотици амбициозни българи заминават в чужбина, за да получат висше образование. Обикновено те учат в престижни университети и академии в Русия, Централна и Западна Европа. Привличат ги предимно военното дело, политически и правни дисциплини. Но малцина се насочват към по-слабо познати професии. Сред тях се откроява името на Иван Йосифов Буреш (1885-1980), който оставя значим принос в българската научна сфера.

Той е роден в София. Син е на чешкия фотограф Йосиф Буреш, който пристига в страната ни по време на Освободителната война (1877-1878). Съпровожда руските войски като фотограф и след края на военните действия остава да живее в столицата на Княжество България. Заедно с други чехи дава своя принос за нейната модернизация. Той е запален турист и автор на популярната снимка на първото масово изкачване на Черни връх, организирано от Алеко Константинов през август 1895 г.

Иван наследява именно от баща си любовта към природата. Още като ученик колекционира растения, насекоми и минерали, които събира в околностите на София. В дома си отглежда гъсеници. С това поставя началото на своята бъдеща колекция от животински и растителни видове. През 1903 г., едва 17-годишен, предприема дълга експедиция в Рила планина. По пътя му се случва

 

запомнящо се събитие, което ще промени неговия живот.

 

Под връх Мусала среща княз Фердинанд І, който също е страстен любител на зоологията и ботаниката. След заемането на българския престол той изгражда научна структура в областта на природните науки. Създадените под негово ръководство музеи се отличават с интересни и впечатляващи колекции. Но да се върнем към разходката в Рила планина. Двамата заедно се изкачват и водят непринуден разговор по теми свързани с флората и фауната. Князът остава впечатлен от познанията на младежа. Контактите им продължават и след това. По повод отбелязването на 25-годишния юбилей на Първа софийска мъжка гимназия през 1904 г. е организирана изложба. В нея Иван излага своя ентомологична сбирка (б.а. - ентомологията е дял от биологията, който изучава насекомите). Фердинанд І присъства на тържеството и остава с много позитивни чувства от нейното съдържание.
Месеци по-късно по разпореждане на княза той е назначен за лаборант-препаратор в Естествено-историческия музей при двореца. По същото време е приет за студент по естествена история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". За кратко учи в Карловия университет в Прага (1907-1908). Още по време на следването си написва и публикува първата си научна статия, посветена на видовете пеперуди в България. След дипломирането си (1909) заминава да специализира зоология в Мюнхен. В столицата на Бавария защитава докторска дисертация на тема "Изследвания върху хермафродитната жлеза у охлювите".  Завръща се в България и започва да прилага професионалните си качества. Назначен е за асистент в Ентомологичната станция в София. Нееднократно е командирован в Будапеща, Прага, Виена, Берлин и други европейски центрове, за да се запознае с дейността на местните природонаучни институти. Това му дава възможност да установи тесни контакти с известни специалисти.
На 1 август 1914 г. Буреш заема длъжността уредник в Царския музей по естествена история. Последвалите тежки военни условия и претърпяната втора национална катастрофа не пречат за развитието на кариерата му по възходяща линия. С присъщата си енергия той организира събиране на материали от Тракия и Македония. Това му позволява бързо да увеличи колекциите на Ентомологичната станция. Новият български цар Борис ІІІ също има слабост към неговите професионални занимания и в деня, когато приема българската корона (3 октомври 1918), го назначава за

 

директор на всички Царски природонаучни институти.

 

Тук се включват Естественоисторическия музей, Зоологическата и Ботаническата градина, стопанствата в Кричим, Варна и др.

Буреш ги ръководи почти 26 години. През този период той оставя трайни следи в зоологията и ботаниката. Под негово ръководство са обзаведени модерни лаборатории. Отделните сбирки са запълнени със стотици и хиляди екземпляри. В музея започва да работи добре подготвен научен персонал. Неразделна част от научната и обществената дейност на Буреш е изграждането на кадри, подготвени за работа в природонаучните центрове. Привлечени са множество български естественици и чуждестранни зоолози, които разработват събраните от него материали. Значителен е неговият принос за проучване на земноводните и влечугите в България, на насекомите и др. Полага основите на изучаване на пещерната фауна. Започва системно проучване на прилепите, на тюлените и делфините. Засяга зоогеографски и екологични проблеми. Особено внимание отделя на историята на естествознанието в България. Описва 23 нови за науката видове и форми.

 

На негово име са наречени 7 рода и 111 вида животни, които той открива.

 

Основава Орнитологичната централа (1927), Дружеството за защита на родната природа (1928),  Българското пещерно дружество (1929). Посвещава цялата си кариера за превръщането на страната ни във важен научен център и се радва на международна популярност. Буреш дори се премества със семейството си да живее в сградата на Естественоисторическия музей (днес Национален природонаучен музей). Пише десетки научни трудове и популярни публикации на български, немски, френски и чешки езици. Сред тях се открояват "История на ентомологичното проучване в България", "Пеперудната фауна на България", "Вредните насекоми за селското и горското стопанство в България", "Състав и разпространение на правокрилите насекоми в България" и др. Редица от изследванията му имат приложен характер. С тях прави достъпно знанието за природата и нейните обитатели на обикновените граждани и привлича интереса на младото поколение. Предприема редица научни пътешествия из България, на Балканския полуостров, Мала Азия, Египет и Судан. Много от експедициите се осъществяват в слабо познати в природонаучно отношение райони. Това му предоставя изобилни естествено-исторически материали, които той излага в Царския музей.

Големите научни заслуги на д-р Буреш са оценени както в България, така и в чужбина. През 1926 г. основоположникът на българската зоология е избран за дописен член на Българската академия на науките (БАН), а 3 години по-късно - за академик. Почетен или чуждестранен член е на 13 авторитетни ентомологически и зоологически институции и дружества в Европа. Кавалер е на 5 международни ордени и медали за наука и изкуство. Буреш е в близки приятелски отношения с цар Борис ІІІ. Превръща се в един от доверените му хора. Придружава го при неговите пътувания в чужбина или до царските резиденции. От своя страна Борис ІІІ често гостува в Естественоисторическия музей.  
Ала идват историческите събития на 9 септември 1944 г. Буреш е арестуван заради близките му отношения с царското семейство. Но скоро е освободен, без да бъдат повдигнати обвинения срещу него. Новата власт се отнася благосклонно към авторитетната му личност и той продължава своята академична дейност и занимания. Назначен е за научен ръководител на новосъздадения Зоологически институт към БАН (1947). Възстановява международните си контакти и съдейства за развитието на българската наука в новите политически условия. Отива си от този свят на преклонната възраст - 94 години.

Ключови думи:

стара слава, история

Още по темата