На средата на пътя между Хаваите и Австралия, Тувалу е миниатюрна островна държава от коралови атоли, рифови острови и население от 11 000 души. Преди да придобие независимост от Великобритания през 1978 г., беше част от островите Гилбърт енд Елис. Столицата Фунафути е 17-километров полумесец от корал насред плитка лагуна, а правителствените институции са в село Ваяко на остров Фонгафале. Има едно летище, една банка, една болница и едно шосе през цялата дължина на атола. Откъдето и да погледнете, ще виждате без проблем цялата държава.

Какво може да свързва тази тихоокеанска идилия с пластмасовия ни живот пред екрана?

Да се върнем в един мързелив ден на 1995 г. Стивън Боланд отмята работните часове като макроикономически стратег на местното правителство в офиса си във Фунафути, когато факсът изведнъж се пробужда и изплюва съобщение, за което още никой не подозира, че ще се окаже печеливш билет от лотарията.

Съобщението идва да обяви на Тувалу, че на страната е отреден национален интернет домейн. Домейнът е .tv - световната абревиатура за телевизия. Значението на това решение първоначално убягва на правителствените чиновници - те имат по-належащ проблем: как да разберат какво, по дяволите, е домейн. И въобще - какво е интернет?!

Много години по-късно интернетът все още не е ежедневие за местното население, но то на практика активно участва в онлайн революцията на стрийминг услуги, защото за нея домейнът на Тувалу е безценен "природен" ресурс. Само си помислете за всички сайтове за предаване на живо, всички състезания по видеоигри, всички американски, британски и пр. телевизии, които искат това миниатюрно .tv и го получават за ползване срещу такса от държавните власти на Тувалу.

Миналата година държавичката поднови договорите си за предоставяне на домейна, като подписа с гиганта GoDaddy сделка, в която ще получава по 10 млн. долара годишно благодарение на бума в онлайн излъчванията. С първия си милион Тувалу успява да плати таксите за присъединяване към ООН - видно е, че не се къпе в пари. Другият поминък на островната държава е рибарството, има и ограничено земеделие, но и двете не успяват да изхранват населението, което внася дори таро и касава от другаде. Почвата е песъчлива и солена, затова на острова виреят основно кокосови палми, а традиционният само тук сорт таро - пулака, е погинал. Скромни приходи идват от продажба на пощенски марки, има и малко залежи на мед, но, общо взето, е това. Основният приход на страната по данни към 2018 г. са 19-те млн. долара от предоставяне на права за риболов, но в следващите години като нищо домейнът може да се окаже по-печеливш.

Колкото повече печели във виртуалното пространство обаче, толкова повече Тувалу губи почва под краката си. В прекия смисъл. "Потъваме" - това е рефренът на всеки жител на острова напоследък. И без друго една трета от населението живее на отрязъка земя, където са основните институции, но и тази земя се стопява все повече и повече. Два от островите са на път да изчезнат под водата. Почти цялата държава е на не повече от 3 м над морското равнище.

Всичко това поставя Тувалу в авангарда на климатичния апокалипсис, а за жителите й често казват, че ще бъдат първите климатични бежанци. Наскоро външният министър Саймън Кофе направи обръщение към климатичната конференция в Глазгоу от трибуна - като всички останали свои колеги, но натопен до хълбоците в морето.

Учените смятат, че държавичката може да стане необитаема съвсем скоро - в следващите 50 до 100 г. Всяка буря буквално поглъща острова във вълните си. Вдигането на морското равнище е замърсило водоизточниците, поради което сега островите разчитат единствено на дъждовна вода. Дори човек да успее да засади нещо в осолената си градина, то няма достатъчно дъждове, за да го напоява. Бананите и хлебните дървета вече не щат да дават плод. Коралите мрат, а с тях се трови и рибата.

Въпреки тази трагедия местните не искат да си изоставят родината. Наричат Тувалу голямата лаборатория на глобалното затопляне, но всеки проект тук едва пълзи с тихоокеанска стъпка - на хартия има главозамайващи проекти за изграждане на стена срещу морето, за отвоюване на земя от водата и изчистването й от сол, за построяване на високи сгради, за вдигане на нивото на островите на 10 м. Има проект даже за плаващ изкуствен остров. С други думи - евакуацията е последната мярка.

ПРОФИЛ

Населението е полинезийци, езикът им е близък до този на Самоа. Остров Нуи обаче е населен с микронезийци от Кирибати още в праисторически времена. Английският все още е широко в употреба, макар че местните хора са малко срамежливи. Поздравът е "Талофа!".

Връзките по въздух са с Кирибати и Фиджи. По вода транспортът е нередовен и най-отдалечените острови разчитат на едно-единствено правителствено корабче. Автомобилите са рядкост, основното средство за придвижване е моторът. Вестници на острова няма, правителството издава бюлетин. Само Фунафути има постоянно електричество. Има една радиопрограма.

ТУРИЗЪМ

Едва около 1600 туристи посещават Тувалу годишно. Хотелът е един, но има десетина къщи за гости.

Климатът е непроменлив - винаги е горещо - малко над 30 градуса, и влажно. На острова има обичай да се прави сиеста, която обаче тук се нарича "тихоокеанско упражнение".

Престъпност почти няма, няма и малария, тропически болести, отровни змии. Има обаче комари и мухи.

Ако чуете сирена, не се стряскайте - не идват лошите, а полетът от Фиджи. Сирената  сигнализира на местните хора и животни да се изтеглят от пистата за кацане.

Интернет - излишно е да споменаваме, почти няма. Тъй че тук ще сте истински насаме със сетивата си.

Хората са религиозни, затова се обличайте скромно и не отказвайте покана да посетите неделната служба с домакините си. Където и да отседнете, ще имате на разположение библия - разгледайте я, кога друг път ще видите тропическа библия.

Понеже няма туризъм, няма и сувенири, камо ли пък made in China. Когато има самолет от Фиджи, местни жени се разполагат със сергийки под сянката на някое дърво - от тях можете да си купите дървено ветрило, гердан от мидички или кошница. И те ще са съвсем истински.

Както често става, водата изглежда примамливо, но на много места е замърсена.

Храната е проста и вкусна - прясна риба, пържено пиле, кокосови орехи, папая, таро, свинско. Бирата обикновено идва от Филипините и неслучайно е с етикет "супер силна".