Quantcast
Пети век Караваджо остава мистерия | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

СТАРА СЛАВА

Пети век Караваджо остава мистерия

Изследователите и до днес спорят дали великият художник е умрял от злокачествена треска, или е бил убит
2 260
 Уикипедия
Давид с главата на Голиат - една от картините, където Караваджо ни е завещал скрит автопортрет.

Прокълнатият художник Микеланджеро Меризи, познат на света като Караваджо, винаги е очаровал киното и телевизията. Някои от най-големите италиански актьори са се превъплъщавали в бароковия гений през десетилетията – Амедео Надзари (1941), Джан Мария Волонте (1967), Алесио Бони (2008), незабравима ще остане и британската версия на режисьора Дерек Джарман с Найджъл Тери в ролята. Прочутият Микеле Плачидо показа лично и у нас на 19 ноември в рамките на „Киномания 2022“ своето филмово разследване за турбулентния живот и мистериозната смърт на художника, изигран от един необуздан и пламенен Рикардо Скамарчо („Те“, „Брат ми е единствено дете“, „Чудният Бокачо“ и др.). Още през 2020-а Плачидо рекламира бъдещата продукция „Сянката на Караваджо“ като скандална. Защото героят е разбивач на женски сърца, бисексуален, със слабост към млади момчета, най-вече към небезизвестния Чеко – дългогодишен негов ученик, модел и любовник, щастливо увековечен в не една и две творби. Караваджо на Плачидо е същинска рокзвезда на своето време, разказана с нейните дълбоки противоречия…

Микеланджело Меризи, наречен Караваджо, е роден на 29 септември 1571 г. в Милано. Формира се като живописец в родния си град, а митарствата му между Рим, Неапол, Малта и Сицилия му носят международна слава приживе. И след смъртта си той оказва силно влияние върху бароковата живопис от XVII век, но по-късно е забравен до преоткриването му от критиците на ХХ век. Днес Караваджо е смятан за един от най-изявените представители на европейското изкуство на всички времена, основоположник на модерния натурализъм. Основният компонент в неговия стил се състои в реализирането на перспектива и триизмерност чрез драматичното и театрализирано използване на техниката на светлосянката (chiaroscuro).

Неспокойна душа, в живота си Меризи се изправя пред сериозни превратности до кръстопътната дата 28 май 1606 г., когато по време на скарване убива човек и е принуден

 

да бяга от Рим, за да отърве смъртното наказание

 

На 18 юли 1610 г. художникът умира, създавайки неволно една от най-големите мистерии в историята на изкуството. През вековете хипотези и полуистини за неговия трагичен край едва на 38 години се редят една след друга и някъде в тази гора от предположения се крие „тайната на Караваджо“. Комбинирайки исторически проучвания, методи на съдебната медицина и съвременни техники за научно изследване, специалистите и до днес се опитват да хвърлят светлина върху последните дни на художника, превърнал се в самотник, който знае, че вече не може да се довери на никого, дори на бившите си покровители.

Около смъртта на Караваджо се създава истински трилър. Според най-разпространената версия той умира в Порто Ерколе, Тоскана, от злокачествена треска, предизвикана от нелекувана чревна инфекция, или от тиф, а според някои – от слънчев удар, тъй като организмът му бил отслабнал от сифилис. В продължение на 4 години художникът се е скитал из Южна Италия, за да избяга от правосъдието, през това време е страдал много, но е създал и живописни шедьоври. Други предположения приписват смъртта му на инфекциозното заболяване бруцелоза (малтийска треска) или на отравяне с олово и арсен от боите, с които е рисувал, изразяващо се в поражения на централната нервна система, бъбреците, сърцето.

През юли 1610-а Меризи тръгва с лодка от Неапол, където малко по-рано е станал жертва на мистериозно нападение, към Порто Ерколе. Целта му е Рим, където с ходатайството на фамилия Колона и кардинал Боргезе се надява да получи опрощаване на присъдата, затова носи скъпи картини като дар за благодетелите си. Акостира в римското пристанище Пало (днешно Ладисполи), където сякаш бедите започват отново: той е арестуван, може би погрешка или под фалшив претекст и когато е освободен, лодката с картините е отплувала към Порто Ерколе, накъдето Караваджо се предполага, че се насочва пеша. Изтощен и болен, стига до Порто Ерколе, където умира от злокачествена треска, пишат повечето от биографите му. В тази тосканска местност се приема с 85% вероятност, че са намерени и костите му, положени впоследствие там в погребален саркофаг. В по-късните години обаче се появяват коренно различни хипотези за смъртта на художника: че е убит от врагове завистници още преди да тръгне от Неапол, или в Пало от грабители, целящи да плячкосат скъпите картини, които носи. Даже има предположения, че като поръчители може да са замесени кардинал Боргезе и вицекралят на Неапол. Контрастите в живота му поддържат мистиката:

 

той се мята между гения и лудостта, богаството и бедността

 

триумфите и провалите, възхвалите и обругаването.

В последните 10 години се налага тезата на проф. Винченцо Пачели от Университета в Неапол, подкрепена с документи и от архивите на Ватикана, че Караваджо е намерил смъртта си в Пало в Лацио, убит от емисари на малтийските рицари с „мълчаливото съгласие на Римската курия“, задето е нанесъл кръвна обида на един от тях. Вероятно художникът се е оказал жертва на заговор или на организирано от държавата убийство. Като в най-страшните си кошмари, които в един от последните му шедьоври го „карат“ да нарисува своя автопортрет в отсечената глава и подпухналото лице на Голиат.

В официалната версия, че Караваджо е починал от болест в Порто Ерколе, нещо не се връзва, смята проф. Пачели. Между Пало, където акостирането му е документирано със сигурност, и Порто Ерколе, където той уж бил пристигнал „пеша“, има 100 км, осеяни с блата. В документите, „удостоверяващи“ смъртта на художника, има заличавания и корекции както по отношение на мястото, така и на датата и причините за леталния край. „Толкова много лъжи за прикриване на престъпление, поръчано от кавалерите на Малтийския орден и одобрено от Курията с цел елиминирането на една личност, която поставя под съмнение принципите на догматичната вяра на Църквата и се отнася към свещените „истини“ без никакво приличие“, коментира ученият.

Проф. Пачели атакува и тезата, че умирайки от болест в Порто Ерколе, Микеланджело Меризи е бил погребан там. „Ако се беше случило в малкия град, такава известна личност, при това  брат на свещеник, задължително щеше да получи тържествено погребение в присъствието на семейството си и на много именити клиенти, които са се състезавали да притежават негови творби. Ако в действителност Караваджо беше удостоен с подобаващо публично погребение, можем да бъдем сигурни, че никой нямаше да забрави гроба му“, категоричен е Пачели. Вместо това по-логично е да се мисли, заключава той, че неговите екзекутори – онези пратеници на малтийците, които вече са се опитали да го убият в Неапол, са направили така, че тялото на великия художник да изчезне, може би дори да е хвърлено в морето…

Още

С 40 изложби по цял свят почитат 50 години от смъртта на Пикасо

19.01.2023

316
Виетнамският син на Бранджелина стана художник

18.01.2023

514
Микеле Плачидо гони сянката на Караваджо