Медия без
политическа реклама

Маестро Марин Големинов - звезда в плеядата български творци

Големият композитор ни завеща незабравимия балет "Нестинарка" и стотици други произведения

25 Юни 2021
Архив СЕГА
Година преди смъртта си маестро Марин Големинов прие екип на "Сега" в своя дом.

Марин Големинов е един от големите ни композитори, отличаващ се с ярко специфичен личен стил. Той е представител на т. нар. „второ поколение“ български творци, възпитал поколения музиканти. С творчеството си формира характерните за българската музика стилистични насоки, свързани с фолклора и авторското му претворяване

Големинов е роден  на 28 септември 1908 г. в Кюстендил. Като ученик взима уроци по теория на музиката, а през 1927 г. постъпва в музикалната академия в София, където изучава цигулка, камерна музика и теоретични дисциплини.

През 1931 г. заминава за парижката "Скола Канторум" и учи композиция при Венсан Д’Енди, Пол Дюка, Ги дьо Лионкур, като става един от най-изявените студенти и завършва със златен медал. Завръща се през 1934 г. в България и е приет в Дружеството на българските композитори "Съвременна музика".

Започва като учител по музика в Първа и Втора мъжки гимназии в столицата, а от 1936 г. преподава в музикалната академия, където през 1943-та става доцент, а след 1947-а, в продължение на 4 десетилетия, е професор по инструментознание, оркестрация, дирижиране и композиция. Две години е и ректор на Академията (1954­-56).

Почти веднага след завръщането си от Париж Големинов става втора цигулка в известния квартет “Аврамов” (1935­-38) и е един от инициаторите за създаване на Камерен оркестър при Радио София и негов диригент (1936-­38). Отива и на специализация в Мюнхен (1938-1939), където учи композиция при проф. Йозеф Хаас и дирижиране при д-р Кнапе. 

Първият му голям успех е танцовата драма „Нестинарка“ (1940 г.), по разказа на Константин Петканов. Премиерата през 1942 г. предизвиква истински фурор. 

„Три месеца след премиерата в София през 1942 г. Софийската опера бе на визита в операта във Франкфурт на Майн. „Нестинарка“ беше включена в програмата. Във Франкфурт излезе много хубава критика в списанието, основно от Шуман. Може би светците Константин и Елена са били надвесени над рождената люлка на творбата! И така, с тяхна благословия и до днес „Нестинарка“ изгаря върху жаравата, за да възкръсне като феникс от пепелта…“, записва в дневника си Големинов.

„Нестинарка“ става най-играната извън страната българска музикално-сценична творба - поставяна е в Чехия, Германия, Русия. Представяна е от балета на Софийската опера в Барселона, Венеция, Франкфурт, а във версията, която Маргарита Арнаудова създава за балет „Арабеск“, е играна в над 50 държави.

Големинов твори неуморно и написва четири опери, танцови драми, симфонични и камерни произведения. Първата му опера - "Ивайло", е готова през 1959 г. Впоследствие - през 1985 г., тя става първата, поставена на хълма Царевец във Велико Търново (1985 г.) и именно с нея се слага началото на традицията там да се поставят опери. Тогава спектаклите на „Ивайло“ са посетени от общо над 14 000 зрители.

Големинов композира още три опери - "Златната птица” (1961), "Зографът Захарий" (1972) и "Тракийски идоли" (1981). Впрочем, на премиерата на "Зографът Захарий" Никола Гюзелев едновременно пее и рисува на сцената.

Големинов е автор и на балета „Дъщерята на Калоян“. Той е сред най-бележитите оркестратори в историята на българската музика и мнозина критици смятат, че квартетите му са сред най-добрите образци на този жанр в България. „Старобългарски“ и „Микроквартет“ например се изпълняват изключително често и в наши дни, а в края на 80-те години на ХХ век са свирени и в САЩ.

През 1963 г. Големинов написва уникалния „Концерт за струнен квартет и струнен оркестър“, с който отваря нова страница в своето творчество – модерно, с лаконичен израз, запазващо най-доброто от европейската музикална естетика. Автор е и на други творби, станали част от българската класика, като „Симфонични вариации по тема от Добри Христов“, „Пет скици за струнен оркестър“, „Малка сюита за соло цигулка“, „Три песни по картини на Майстора“.

Разбира се, композирането е само една част от всеобхватната дейност на маестрото. Големинов също така е музикален критик и диригент. Негови ученици са Пламен Джуров, Емил Табаков, Стефан Драгостинов, Димитър Христов и др. Като широко скроена личност, за разлика от доста композитори от своята генерация, той винаги подкрепя младите композитори, авангардните идеи, иновативното мислене.

За себе си казва, че обича да пише и ноти, и думи, затова и издава музикално-научни трудове. Сред тях изпъква „Зад кулисите на творческия процес“ – издание на български и френски, изследващо по иновативен начин процеса на създаване и интерпретация. 

Известен е със специфично чувство за хумор, със способността си да оцени и обобщи всяка ситуация само с няколко изключително добре подбрани думи.

Марин Големинов е отличен с наградата “Готфрид фон Хердер” на Виенския университет (1976) и е Кавалер на Ордена за изкуство и култура на Франция. Приет е за член на БАН през 1989 г., лауреат е на Димитровска награда (най-висшето държавно отличие на социалистическа България за принос в областта на науката, изкуствата и културата). Композиторът е почетен гражданин на Кюстендил, Стара Загора и София.

Маестрото напусна житейската сцена на 19 февруари 2000 г. Той издъхна далеч от България - в Португалия, където гостуваше на сина си. Година по-рано  допусна в своя дом единствено екип на в. "Сега". И бе тъжен, въпреки че имаше повод за радост - за първи път бяха издали негов компактдиск. "Някои пускат по два на година. Как го правят?", недоумяваше той.

Големинов бе искрено огорчен от пошлостта, превзела в края на 90-те години българската музика. "Музиката е език! Композиторът трябва да умее да говори. Ако знае малко думи, какво ще каже? Ненаучили азбуката, а искат да пишат. Музиката не е просто изкуство, има сложен писмен израз, който трябва да владееш. Не разбирам тази естрадна гигантомания, която тресе някои хора. Музиката не е само емоция, тя е и мисъл. Иска се много учене. Някой написал мелодия, чул нещо отнякъде и веднага се обявява за композитор. Това не може да бъде изкуство! Лошото е, че по този начин истинската музика ерозира", гневеше се маестрото.

Да, времената се менят, но надали ще успеят да заличат магията на неговата музика.

Ключови думи:

Марин Големинов, музика

Още по темата