Съпротивата срещу добива на природен газ в България вирее върху митове за екологични рискове, а е плод на користни интереси. Това коментира в предаването (О)позиция проф. Радослав Наков, който два мандата е ръководил Геологическия институт в БАН. Темата изненадващо влезе в предизборната компания - от ГЕРБ се обявиха за премахване на мораториума за шистовия газ, който въведоха през 2012 г., като признаха, че забраната е голяма грешка и е плод на "външен натиск".
Енергийни експерти твърдят, че за забраната тогава прозират интересите на Русия и "Газпром". Проф. Наков е съгласен с тези коментари, като посочва, че става дума за голям бизнес и за борба между различни лобита. "По времето, когато се наложи мораториумът у нас, американската компания Chevron беше получила разрешение за проучвания в района на Нови пазар. Но технологията "фракинг" - хидравлично разбиване, бе забранена и това обезсмисли цялото проучване. Зелени организации организираха прожекции на филм на виден американски професор, насочен срещу шистовия газ и въобще срещу добива на природен газ. После се разбра, че този професор има фирма за производство на ветрогенератори", разказва професорът.
"Опасенията на природозащитниците са силно преувеличени", категоричен е експертът. И разяснява: "Имало опасност да се замърси водата и да се отрови почвата в Добруджа? Там водоносните пластове, които се ползват за водоснабдяване, са на 800-1000 м под повърхността, а ако се прави сондиране за газ, то ще е на дълбочина 2, 3, 5 хиляди метра под водоносните хоризонти. В миналото в Северна България са правени над 2000 сондажа. Включително стотици за въглища в района на Добруджа и няма никакви замърсявания на подземните води. Даже някои от тези сондажи по-късно са били използвани за водоснабдяване", посочва геологът.
Вярно е, че при хидравличния фракинг се впръскват големи количества вода. Със съвременните технологии тази вода се рециклира - събира се и се използва повторно или се пречиства и се връща в природата. И истерията за химикалите, използвани във фракинга, е безпочвена - това са миещи вещества, като във верото и сапуните.
Проф. Наков разказва за блокирания проект на българската компания "Русгеоком" в община Генерал Тошево:
"Нашият институт бе натоварен да направи експертиза за рисковете за подземните води. Позицията ни бе категорична - няма никаква опасност, има безпочвени страхове, внушавани на местното население, което доведе до блокиране на проекта. При това там говорим за добив по конвенционален начин, който е доказано безопасен.
Който се съмнява, нека погледне там, където сме добивали природен газ или където и в момента се добиват, макар и неголеми количества - около Плевен, Долни Дъбник, около Шабла, където още стоят помпите за нефт, така наречените клатушки. Наоколо са ниви. Около Плевен са и житни поля. Да е пострадала природата? Не е."
"САЩ направиха революция с проучването и добива на шистов газ и се превърнаха от вносител в световен износител. Това стана благодарение на новите технологии в сондирането. Държавите, които имат суровини и развиват собствените си ресурси, прогресират. Вижте Норвегия и Катар. Богатите арабски емирства преди 50-60 години са били бедни държавици".
От ГЕРБ казват, че имаме газови запаси до 3 трилиона куб. метра, достатъчни да покрият нуждите на България за 330 години. Можем ли да станем Катар на Балканите? "Не мога да кажа. Въпрос на проучвания и на инвестиции е. Но трябва да използваме това, което имаме", категоричен е проф. Наков.
Още от видеото:
- Каква е разликата между конвенционален и шистов газ?
- Кои държави са начело по добив на шистов газ?
- Има ли риск от трусове при фракинга?













