ЕС и България са в периферията на кризата. Азиатските държави са най-засегнати от затварянето на Ормузкия проток и поскъпването на петрола и природния газ, коментира икономистът Георги Ангелов в предаването "(О)позиция".
В някои страни в Азия 90% от вноса на петрол и газ идва от Персийския залив и кризата сега е много тежка за тях - и като цени,и като недостиг. Въвеждат режим на тока, купони за бензин. Индия прибягна до лимити за потребление на газ за индустриалните потребители, за да има за домакинствата.
Някои като Бангладеш и Пакистан са толкова бедни, че просто не могат да купуват при сегашните високи цени. Други като Япония, Южна Корея, Тайван, купуват отвсякъде по света, където има танкери с петрол и газ, което означава, че те вдигат цената и за останалите региони, за Европа, за Америка.
Според Ангелов идеята ЕС временно да се върне към руския петрол и газ, е, меко казано, наивна. Защото руският петрол и природен газ вече са изкупени и и вече не са евтини. Президентът Тръмп разреши на Индия да купува руски петрол, чиято цена сега е по-висока от тази на сорта Brent. "Дори да допуснем, че ЕС временно отмени санкциите, ще трябва да наддаваме срещу Индия, Япония, Китай. Китай е най-големият купувач на петрол и от Русия, и от страните в Персийския залив. В момента Китай има най-голям проблем, чисто количествено", казва икономистът. .
Правителствата в Европа вече обявяват различни мерки - намаление на акцизи, пределни цени на горивата - в Унгария и Хърватия, лимити за печалбите на бензиностанциите, помощи за домакинства и за фирми. У нас първата обявена мярка е 20 евро месечна помощ за социално слабите, които имат коли. Но според Георги Ангелов е рано за антикризисни мерки, защото не е ясно колко ще продължи този конфликт и как ще се движат цените на горивата в идните месеци.
"Сега петролът е около 100 долара, но ако стане 150 или 200 долара? Говорим за огромен шок за световната икономика, защото заради затварянето на Ормузкия проток за товарни кораби на практика всичко поскъпва - горива, транспорт, торове, храни, пластмаси, алуминий, битум (строителство на пътища), хелий (използва се за чиповете) и т.н . Започнем ли отсега да харчим пари за антикризисни мерки, ако положението още се влоши, може да се окаже, че няма да можем да реагираме - и без друго бюджетът е със сериозен дефицит", обясни експертът .
Най-важното е мерките да бъдат разумни и много точно прицелени. Да не повтаряме познатите грешки с хвърляне на огромни средства за подпомагане на калпак. При предния енергиен шок за антикризисни мерки бяха дадени около 7 млрд. лева, като може би 60-70% от парите бяха прахосани, отидоха в сектори, които спечелиха от кризата и нямаха нужда от подпомагане - петролни компании, банки и т.н.
Необходим е сериозен анализ кои групи ще пострадат най-много, ако цените продължат нагоре. Да кажем, детски градини, които нямат да могат са си платят отоплението следващата зима Не бива да харчим при първия полъх на кризата. Трябва да видим кой наистина страда, а не кой се оплаква най-гръмогласно по медиите, категоричен е Георги Ангелов.
Още във видеото
Има ли "спекула" с цените на бензина и дизела?
Правят ли свръхпечалби в момента "Лукойл" и другите петролни фирми у нас?
Има ли смисъл в апела "Слезте от колите, пестете гориво, ползвайте градския транспорт"?
Защо новината, че на световния пазар ще излезе рекордно количество петрол от стратегическите резерви - 400 млн. барела - не успокои цените?
