facebook
twitter

После

Реконтра

Политическите дронове

539

За политиката той говореше ту като поет, ту като анализатор. Или беше обратното – не помня вече. Разговорът беше дълъг и често прекъсван, за да си поемем дъх, да изпием нещо силно на екс и да продължим напред. Помня, че в началото той каза така:

- Нашите политици не са политици. Те са политически дронове, които летят сякаш са над вражеска територия, а не е така.

А после продължи като поет:

- Политиката у нас е сложно нещо. Трудно е да бъдеш вляво, особено когато не си вдясно. И обратното.

Като наблюдател каза:

- Други думи, други определения трябват, за да можем да опишем това, което виждаме. Трябва много честно да кажем, че у нас нищо не върви, нищо не става. Ние направо сме загубени.

А като поет рече:

- Хем е нанадолно, хем го бутаме и пак не върви! Кьорава реформа няма, само локуми и лафове разтеглят политиците и властта. Прави сме умрели.

Анализаторът вещо обясни:

- Дроновете са независими апарати. Управляват се дистанционно, могат да бъдат на различни места, където обикновения човек не може или не трябва да отиде. Натискаш копчета и дронът си лети, натискаш пак – намалява скорост или увеличава височината, натискаш трети път – дронът се приземява.

Думата взе поетът:

- Политиката е като любовта – нужни са големи обещания и дребни намерения! Нашите политици това го владеят като дишането! Обещания, цветни балони, фойерверки, рязане на лентички по обекти и проекти. А после – нищо. Всичко спира, скапва се и се разлепва.

Анализаторският му дух беше много по-конкретен:

- Нашите политици живеят, работят и се държат така, сякаш не са правени от мъж и жена. Не реагират на обикновени дразнения. Не чуват какво говорят обикновените хора. Не знаят какви продукти се продават на населението, нито пък ги интересува как се лекуват или как живеят хората. Те са политически дронове!

И продължи:

- Абсолютен политически дрон е нашият политик. Изпълнява каквато и да е команда, без да се замисли. Точно като истинските дронове в небето. Отклоняваш го наляво – лети наляво. Връщаш лоста – той отлита надясно. Когато му наредят да гласува – той вдига ръка, когато трябва да се въздържа – натискат другото му копче. Прелитат политиците ни от място на място. Когато ги приземят – ядат и пият на корем. А има и такива, на които направо им изключват захранването – дават им команда да се приберат по родните им места и щрак! – забравят ги.

После в него пак проговори поетът:

- Ние, така да се каже, отдавна сме намерили определение за тях, и то не едно! Ама някак си е неудобно да ги кажем така, публично. Защото днес да си политик е лесно, трудно е да си човек.

Анализаторът поклати глава:

- Едно е обаче необяснимото за мен. Кой натиска копчетата, кой държи управлението над нашите политически дронове? Ей това никога не става ясно. Явно ще е някой, който никак не ни обича. Щото политическите дронове, дето летят над татковината ни, се държат, като че ли са над вражеска територия и не виждат нищо човешко у нас.

А после като поет рече:

- Както е рекъл един французин, политиката е като наденица. Трябва да вони на лайно, ама не много. Не знам дали дроновете го могат това, ама политиците го постигат ей така – от раз!

- Да – потвърди казаното анализаторът – за глупостите, които вършат политиците ни, не е нужно никой да натиска копчетата им. Бръмчат на автопилот като едното нищо! Почти като дроновете, ама не съвсем!

Пак трябваше да изпием нещо силно на екс, че направо не се издържаше!

Все още няма коментари

Още

Буден спящ носи

05.12.2019

РУМЕН БЕЛЧЕВ

487
Booking, Airbnb и пет лалугера

04.12.2019

Деян Копчев

561
За воайорството

Влез или се регистрирай за да коментираш

×