26-годишен мъж с ръст от 182,2 см, пребиваващ в клуба от два сезона и вече осъществил поне един трансфер в чужбина. Това представлява профилът на средностатистическия професионален футболист в Европа в края на 2020 г. според анализа на центъра за изследване на спорта (CIES). Докладът обхваща 12 088 играчи от 479 отбора в 31 елитни първенства на Стария континент, включително българската Първа лига.

Синтезираните данни дават любопитен поглед върху демографията на футбола в условията на пандемия от коронавирус. Един от акцентите в изследването е нарасналият процент на млади футболисти в съставите на професионалните клубове под влиянието на заразата от COVID-19. Историческата справка на CIES показва, че в периода 2009-2019 г. играчите до 19-годишна възраст са представлявали средно 3,2% от всички картотекирани състезатели, докато към 20 октомври 2020 г. техният дял е достигнал рекордните 4%.

Също така прави впечатление, че световната здравна криза е довела до небивало количество дебютанти в професионалния футбол. През настоящия сезон 5,4% от появилите се по терените играчи са новобранци, след като в предишното десетилетие (2009-2019) този процент е бил средно 4,1. Причина за това е допълнително сгъстеният цикъл от мачове, както и дадената възможност на треньорите да извършват по пет вместо по три смени на мач.

Увеличеният брой дебютанти е особено забележим в най-слабите лиги на континента, към които спада и българското първенство (б. р. - изследваните 31 страни са разделени на четири категории: "топ 5", "следващи 5", "средни 10" и "последни 11", сред които е България). От началото на сезона в петте водещи шампионата (Англия, Германия, Испания, Италия и Франция) само 2,8% от игралите футболисти са били новобранци (увеличение от 0,2% спрямо предходната декада), докато в последните 11 лиги този процент е скочил от 5,1 на 7 в сравнение със същия период.

Данните сочат, че конкретно

в нашата Ефбет лига дебютантите тази година са 4,8%

(при 2,8% през 2018 г. и 3,6% през 2019 г.). Футболистите под 19-годишна възраст в елитната дивизия на България пък в момента са 5,4% от всички играчи (при 3,7% през 2018 г. и 4,5% през 2019 г.).

Германската Бундеслига е единствената от Топ 5, в която средната възраст е спаднала покрай пандемията (26,02 г. при 26,25 г. предния сезон). В противовес - процес на подмладяване се наблюдава в 17 от останалите 26 изследвани първенства, включително в българското (26,55 г. този сезон при 26,85 г. миналия). Според анализаторите тези резултати потвърждават, че коронавирусът е увеличил пропастта между клубовете от различните нива по отношение на опита на играчите. Понастоящем разликата в средната възраст между "най-младата" и "най-възрастната" лига е повече от 4 години - 23,78 г. в словашката Супер лига (-0,53 спрямо 2019 г.) и 27,91 г. в турската Сюпер лиг (-0,06).

Същевременно се наблюдава нарастване на броя собствени юноши, на които клубовете разчитат в пандемията. През 2020 г. делът на продуктите на съответните академии възлиза на 17,8% от всички картотекирани футболисти (при 17,3% през 2019 г.). Основен принос за макар и минималния ръст отново имат първенствата от най-долните две групи и особено от четвъртото ниво ("последните 11"), където сме и ние.

В седем държави над 1/4 от играчите в елитните отбори са юноши на своите клубове - Израел (33,1%), Словения (28,9%), Швейцария (27,2%), Чехия (26,4%), Норвегия (26,4%), Словакия (26,2%) и Финландия (25,1%). Никое от тези първенства не фигурира в първите две категории на анализа ("топ 5" и "следващите 5"), а само две са от "средните 10" - швейцарската Супер лига и чешката Първа лига. В българската Ефбет лига този сезон

18,3% от футболистите са излезли от ДЮШ на отборите си,

което е увеличение с 5,2% спрямо миналата година.

Най-забележителният спад покрай COVID-19 е в ръста на трансферираните футболисти. След достигнат връх от 45% през 2017 г., делът на новите придобивки в клубовете постоянно върви надолу, за да слезе от 43,2% през 2019 г. до 40,7% през 2020 г. Най-малко новопривлечени играчи този сезон има в клубовете от английската Премиър лийг (28,3%), а най-много - в сръбската Суперлига (53,4%). В нашата Първа лига 48,5% от футболистите са нови в отборите си, което е с 2% по-малко в сравнение с 2019 г.

Тенденция на регрес има и по отношение на международните трансфери. Най-явен е спадът в най-слабите лиги, където този сезон се подвизават средно с 2,5% по-малко чужденци. Въпреки това продължава да има девет първенства, в които местните футболисти са малцинство, като в три от тях легионерите съставляват към 2/3 от всички играчи - Кипър (67,8%), Турция (65,3%) и Португалия (63,7%). На обратния полюс са други три страни, където чуждестранните футболисти са до 1/5 от картотекираните - Израел (21,1%), Украйна (20,6%) и Сърбия (14,8%).

Според данните на CIES в България всеки трети професионален футболист е от чужбина, като местните играчи са увеличили присъствието си с 6,3% за последната година - 30,8% легионери през 2020 г. срещу 37,1% през 2019 г.

В заключение авторите на доклада обобщават, че пандемията от COVID-19 е засилила дисбаланса между футболните клубове в Европа.

"По-малките отбори са свили амбициите си още повече, като за голяма част от тях непосредственото бъдеще предвещава битка за оцеляване - пишат от CIES. - В екстремните условия на глобалната здравна криза най-голям шанс да се справят с последствията имат клубовете, успели през годините да изградят стабилна тренировъчна база. Това важи както от спортна, така и от финансова гледна точка."